Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Баща й не знаеше — тя непрестанно си повтаряше това оттогава — колко много го обича дъщеря му. Тя бе много млада, нямаше майка и никога не се бе научила, по своя вина или по лошо стечение на обстоятелствата, как да му покаже, че го обича. Ще бъде търпелива, ще овладее с времето това изкуство и ще успее да го накара по-добре да опознае единственото си дете.
Това стана основна цел в живота й. Утринното слънце огряваше посърналия дом и виждаше, че решението в душата на самотната му стопанка бе ярко и свежо като преди. Това решение я въодушевяваше по време на всичките й дневни занимания, тъй като Флорънс таеше надеждата, че колкото повече знания придобие, толкова по-доволен ще е той, когато я опознае и обикне. Понякога с натежало сърце и насълзени очи тя се питаше дали е достатъчно веща в нещо, за да го смае, когато се сближат. Понякога се опитваше да отгатне дали някой отрасъл в познанието ще предизвика по-лесно интереса му от останалите. Непрестанно — над книгите, над нотите и над ръкоделието, по време на утринните си разходки и нощните молитви — тя бе изцяло обсебена от целта си. Странно занятие за едно дете — да изучава пътя към суровото сърце на баща си.
Летният здрач се сгъстяваше и настъпваше нощта, а по улиците вървяха множество безгрижни минувачи, които хвърляха поглед от другата страна на тротоара към неприветливата къща и зърваха на прозореца младото момиче, в пълно несъответствие с къщата, загледано в изгряващите на небето звезди. Минувачите биха спали неспокойно, ако научеха каква мисъл я занимава така упорито. Лошата слава на къщата, че е обитавана от духове, не би се променила за добро у тези скромни наблюдатели, поразени от мрачния й външен вид, ако можеха те да прочетат историята на къщата в натъженото лице, което съзираха, когато, погълнати от своите делнични занимания, минаваха покрай дома. Но Флорънс държеше святата си цел в пълна тайна и никой не подозираше за нея, нито пък й помагаше при изпълнението. Тя се стремеше единствено към това, да накара баща си да разбере, че тя го обича и даже в мислите си дори за миг не го упрекваше.
И така, Флорънс живееше сама в опустялата къща и дните се нижеха, а тя продължаваше да живее сама и еднообразните стени я наблюдаваха, сякаш желаеха, също като Горгона, да превърнат младостта и красотата й в камък.
Една сутрин Сузан Нипър стоеше пред младата си господарка, докато Флорънс сгъваше и запечатваше написаното от нея писмо, и целият вид на Сузан показваше, че тя знае и одобрява съдържанието на писмото.
— По-добре късно, отколкото никога, скъпа мис Флой — заяви Сузан, — и според мен дори едно посещение на тези стари хора на име Скетълс е дар божи.
— Много е мило от страна на сър Барнет и лейди Скетълс, Сузан — отвърна Флорънс, като тактично поправи фамилиарното назоваване от тази млада дама на въпросното семейство, — че така любезно ни канят отново.
Мис Нипър, която навярно бе най-голямата фанатичка на земята и във всички неща, незначителни или важни, както и в постоянната си война с обществото, влагаше фанатизъм, сви устни и поклати глава в знак на несъгласие с какъвто и да е намек относно безкористното отношение на семейство Скетълс и на готовност да докаже в съда, че за своята любезност те ще бъдат богато възнаградени с присъствието на Флорънс.
— Те добре знаят какво вършат — промърмори мис Нипър, като си пое шумно въздух. — О! Може напълно да се разчита на семейство Скетълс в това отношение.
— Признавам, Сузан, че нямам особено желание да ходя във Фулам — замислено каза Флорънс, — но е редно да отида. Мисля, че така ще бъде по-добре.
— Много по-добре — потвърди Сузан и отново изразително поклати глава.
— И макар че — продължи Флорънс — бих предпочела да отида там, когато няма никой, а не по време на ваканция като сега, когато къщата по всяка вероятност е пълна с млади хора, аз с благодарност приех поканата.
— А аз ще заявя от своя страна, мис Флой, веселете се! — каза Сузан. — Ах! Х-х-х!
Последното възклицание, което мис Нипър през този период често добавяше към изречените от нея думи, според предположенията на обитателите от най-долната част на къщата се отнасяше до мистър Домби и изразяваше огромното желание на мис Нипър да удостои въпросния джентълмен с честта да чуе собственото й мнение относно някои неща. Но тя никога не обясняваше смисъла на това възклицание, в резултат на което то притежаваше очарованието, породено от загадката, а наред с това бе и извънредно изразително.