Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Богове, колко тъмно беше! Зеленикавото, металическо сияние на трите луни бе крайно недостатъчно, за да се прицели добре, ала започнеше ли лунната буря, положението щеше да стане още по-лошо. Тогава нямаше да има никаква надежда. Номору отново прецени разположението на експлозивите, прицелвайки се в далечния свод, където бяха скрити, след което отмести мерника си към друга точка на моста. Да, там бяха — трябваше да са там. Този ъгъл й позволяваше стрелба само към две от местата, където имаше заложени взривове; останалите бяха скрити от архитектурата на моста.
Повечето хора биха казали, че това е невъзможна задача. Номору обаче обичаше предизвикателствата.
Сблъсъкът между чаросплетниците и Сестрите около моста бе тъй ожесточен, че Юги имаше чувството, че го долавя в атмосферата. Вече приличаше на някакъв голем, направен от пръст, а не на човек — целият оплескан с кръв и кал, а мускулите му бяха задвижвани единствено от животинска ярост. Бе преминал границата на умората и изобщо не изпитваше болка. Ударите, които нанасяше, бяха станали по-неточни и несръчни в сравнение с преди, но пък бяха пропити с такава злост и свирепост, на каквато той не мислеше, че е способен. В ушите му кънтяха виковете на братята му по оръжие и той усещаше бойния им плам и победната им ярост. С едно от рационалните кътчета на съзнанието си водачът на Либера Драмач съзнаваше, че са вдъхновени от него, но не му бе особено ясно защо. Юги знаеше само, че се сражаваше начело на голяма колона войници, които си пробиваха бавно път през морето от Различна плът на южния бряг, и че по едно време, когато ботушът му се провря през хлъзгавите трупове, кракът му стъпи на дърво, а не на камък, което означаваше, че се е добрал до проклетия мост.
Осъзнаването на този факт пробуди нещо, за което напълно бе забравил. Номору.
Юги се пресегна за сигналната ракета, която висеше на колана му, ала в момента, в който отклони вниманието си от битката, за малко да изгуби ръката си в зъбите на някакво същество с опашка като камшик; спаси го единствено светкавичната намеса на един от мъжете, които се сражаваха редом с него.
— Мостът! Мостът! — извика някой и редиците на поддръжниците на Империята бяха огласени от триумфален рев. Окрилени, бойците се втурнаха напред и Юги почувства как бива изтласкан под напора на въодушевлението им.
— Не! Не! Спрете тук! — изкрещя той, но призивът му се изгуби сред тържествуващите възгласи и какофонията на битката. Различните зверове на моста бяха пометени от силата на атаката. Юги се опита да възпре воините си, но това бе свръх усилията му; единственото, което можеше да стори, бе да яхне гребена на вълната.
Той обезглави един гаурег с мощен удар, при който бе сграбчил меча си с двете си ръце, след което разби челюстта на един скрендел с ефеса на оръжието си. Обзет отново от свирепа бойна ярост, водачът на Либера Драмач съвсем забрави за сигналната ракета; нямаше време за нищо друго, освен за битката. Впримчен в кървавия и жесток свят на хаос и безумие, Юги съзнаваше само това, че настъпва напред и сее смърт сред хищниците на чаросплетниците; по някое време обаче си даде сметка, че са завзели една трета от моста и че Различните твари отстъпват пред бойците на Империята, които се биеха самоотвержено и храбро, вдъхновени от собствения си героизъм.
Къде ли щеше да свърши това? Дали измамното чувство за непобедимост щеше да ги накара да се врежат в Различните пълчища на другия бряг, където ги очакваше сигурна смърт? Предводителят на Либера Драмач не знаеше, а и не би могъл да стори нищо, за да възпре настъпващите войници. Ситуацията просто бе излязла извън контрола му.
Тук обаче ги очакваше и друг враг — враг, за който изобщо не бе помислил. Осъзна го, когато видя как мъжът вляво от него внезапно се преви на две и се загърчи, а от устата и носа му рукнаха потоци кръв. Същото се случи и с боеца, който се опита да му помогне.
Вещери.
Юги почувства как мускулите му внезапно се схващат и вцепеняват. Беше изпитвал тази агония и преди, когато бе принуден да гледа безпомощно как неговият приятел и водач Заелис се застрелва, ала сега беше още по-лошо. Тялото му не просто се беше парализирало; мъжът усети как започва да трепери в гърчовете на кошмарен пристъп. Съвсем скоро налягането в организма му щеше да се засили до такава степен, че да пръсне органите му или да строши костите му. Той се строполи върху бездиханните трупове на враговете си, а очите му се въртяха бясно из орбитите си.