Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Кайку и Тсата напуснаха прикритието на тумисовите дървета и запълзяха през високата трева към речния бряг. Малко по-нагоре ги очакваше дънерът, който бяха издълбали отвътре преди няколко дни, превръщайки го в плавателно средство, с чиято помощ да минат на другия бряг. Двамата спътници го бяха изтъркаляли тук миналата нощ, скривайки го сред гъстата растителност, избуяла от двете страни на Зан.
Те огледаха внимателно тревистата равнина. В мрака се виждаха някакви силуети — може би стотина, разпръснати по протежение на цялата й площ. Патрулите, колкото и малко да бяха останали, се намираха предимно на източния бряг на реката и разузнавачите не се бояха, че ще се натъкнат на някой страж от западната страна на Зан. Отвъд равнината се издигаше черната стена на високите скали, където се бяха притаили пътешествениците, когато за първи път забелязаха армията от Различни. Тогава мястото гъмжеше от хищници, а сега бе толкова пусто, че изглеждаше призрачно.
След като се увериха, че около тази част на реката нямаше никакви стражи, те изчакаха Иридима да се скрие зад един облак и избутаха дънера във водите на Зан, след което нагазиха в реката. Водата се оказа изненадващо топла — макар че водеше началото си от ледените недра на планините Тчамил, стотиците километри под жарките слънчеви лъчи бяха повишили значително температурата й. Младата жена почуства влажните й целувки по дрехите и кожата си. Тук течението на Зан забавяше скоростта си, преди да се втурне с шеметно темпо на юг към големите водопади. Кайку се хвана от едната страна на дънера и изчака и ткиуратеца да направи същото; когато плавателното им средство спря да се клатушка, се оттласнаха от брега и заплуваха напред.
Прекосиха реката без особени затруднения; луната остана зад облака достатъчно дълго, за да не се набият на очи, а когато наближиха отсрещния бряг, се насочиха към шахтите на големите тръби, излизащи от изгърбеното съоръжение. Там се хванаха за решетките и оставиха течението да отнесе дънера надолу по реката — беше опасно да го оставят някъде по брега, защото щеше да събуди подозренията на враговете им.
Седмиците, които бяха прекарали в наблюдение на тревистата равнина и зловещата постройка, най-накрая дадоха плодове. Въпреки че Кайку недоволстваше, задето бяха неспособни да се доближат до Възлите или тайнствената сграда на Чаросплетниците, бяха успели да понаучат нещичко за възможните входове и изходи, което да им помогне в изготвянето на план за действие. Младата жена отдаваше особено значение на редовното изхвърляне на вода през тръбите — макар и да бяха неспособни да определят точно на какви интервали ставаше изхвърлянето на отпадъците, понеже не разполагаха с никакви времеизмервателни приспособления, и двамата бяха единодушни, че то бе подчинено на определена периодичност и трябваше да минат поне няколко часа преди следващото прочистване. В случай че преценяха добре времето си, би трябвало да могат да се спуснат по някоя от тръбите и така да стигнат до вътрешността на вещерското съоръжение. Кайку предполагаше, че функцията на решетките, с които бяха снабдени шахтите, бе да не позволяват на речните животни да попадат в тръбите, а това означаваше, че имаше къде да попаднат.
Ала сега, когато надзърна в зейналия отвор на една от тръбите (високият насип ги скриваше от евентуалните наблюдатели на брега), Кайку внезапно бе пометена от суровата реалност на своя план. Влезеше ли веднъж вътре, щеше да бъде погълната от тясното пространство, обградена от студените стени на мрачния тунел, без никаква възможност за движение, освен напред или назад. Девойката усети как паниката размърда дългите си пипала в корема й.
Тя дръпна долната половина на решетката и тя се отвори с едва доловимо проскърцване. Пантите бяха монтирани така, че вратичките да се отварят само навън, предотвратявайки случайното попадане на животни или речни отпадъци в тръбата. Младата жена влезе първа; тя си пое дълбоко въздух и пропълзя под горната решетка, поглеждайки през рамо към Тсата, който веднага я последва. Водата й стигаше до кръста, а тунелът бе достатъчно широк, за да могат да вървят, вместо да пълзят на четири крака, стига да се движеха приведени. Ткиуратецът се обърна и затвори решетката след себе си, след като се увери, че няма да задейства някакъв заключващ механизъм.