Аз съм пилигрим

Мак беше в полусъзнание, якето ми беше подгизнало от кръв - и шофирах с една ръка, а с другата опитвах да го държа буден, да го карам да се бори.

Като се надявах да не съм объркал навигацията, свих зад един ъгъл и видях обществена чешма, заобиколена от увехнали цветя, със стара кофа, вързана с въже - и разбрах, че съм близо. Спрях в тъмнината, взех малкото фенерче от ключодържателя си и осветих портата - не исках да почукам на погрешна врата с полумъртъв човек на рамото.

Лъчът на фенерчето освети месингова табела. Беше потъмняла, непочистена, написана на английски, и изреждаше имената на обитателя и титлите му по медицина и хирургия от Университета на Сидни. Предвид природата на човека, който работеше там, това може би не беше най-добрата реклама за достопочтената институция.

Отворих вратата на колата, вдигнах Мак и го подпрях на рамото си, отворих портата с крак и тръгнах към входа на олющената къща. Отвори се още преди да стигна до нея - докторът беше чул колата и идваше да провери кой идва. Застана на прага и се вгледа навън - лице като неоправено легло, кльощави крака, торбести шорти, тениска толкова избеляла, че стриптийз барът, който рекламираше, вероятно беше затворил преди години. Беше на четирий- сет и няколко, но предвид любовта му към бутилката щеше да е изненадващо, ако стигне до петдесет. Не знаех какво е истинското му име - благодарение на табелата до портата турците от околността го наричаха доктор Сидни - и това му подхождаше доста.

Видях го за първи път седмица преди това, когато Контрол ме изпрати да проверя маршрута, след като уреди каквото трябваше. Казах му, че съм екскурзовод, който придружава американска група и който може да има нужда от помощта му при малко вероятен случай на нужда от спешна медицинска помощ. Не мисля, че се хвана на тези приказки, но се знаеше, че не харесва турските власти кой знае колко, така че значителният аванс, който му платихме, го насърчи да не задава излишни въпроси.

-      Здравей, Джейкъбс - поздрави ме той. Джейкъбс беше името, което тогава използвах в Турция. Видя Мак и кървавото яке, увито около кръста му. - Чуден екскурзиант ми водиш... Напомни ми да не се записвам в групата ти.

От опит знаех, че повечето австралийци не се впечатляват лесно, и бях благодарен за това.

Заедно внесохме Мак в кухнята и макар че дъхът на доктора вонеше на алкохол, нещо в начина, по който изпъна раменете си, сряза дрехите на Мак и отстрани увредените тъкани, ми показа, че някога е бил умел и дисциплиниран хирург.

Впрегнах каквото успях да си спомня от медицинското си образование, за да служа като операционна сестра, и започнахме - след като изчистихме кухненската маса, за да сложим Мак на нея, и вкарахме в действие две настолни лампи от спалнята, за да осветят раната - отчаяно да се борим да стабилизираме Мак и да го поддържаме жив, докато дойде хеликоптерът със специалистите си и пликовете кръвна плазма.