Аз съм пилигрим

Наемниците видели бързо приближаващите полицейски светлини и веднага стигнали до логичния - но погрешен - извод. Разкрещели се на четири различни езика на капитана да забие лодката между яхтите, с надеждата да се скрият. Давали си сметка, че не могат да избягат на полицейски катер при пряка гонка, а последното, което им трябвало, било да се стрелят с турската полиция.

Лодката им се мушнала между две яхти, така че одраскала боята на едната. Виковете на хората на борда подсказали на Контрол, че неидентифицираната лодка е избягала, и той наредил на капитана да обърне и да се насочи към огромната яхта на Финли.

В объркването полицейските светлини му позволили да стигне съвсем близо до голямата яхта и да види Финли проснат в локва кръв. Две от жените и объркан член на екипажа решили, че е полицай, и се развикали да се обади за линейка или медицински хеликоптер, но от спазмите на Финли и раната на шията му Контрол си дал сметка, че работата им е свършена - много скоро кръвта на Финли щяла да изтече. Контрол викнал на капитана да се разкарват и едва когато уж полицейските светлини изчезнали, шефът на охраната осъзнал, че е бил лице в лице с човека, наредил екзекуцията. Вече му било все едно обаче - хранилката, край която преживявал, вече я нямало и той бързал да измисли как да премине границата, преди турците да го хванат, да го натикат в някоя стая и да му кажат да се улови за глезените, защото веселбата започва.

Контрол изслуша докладите на всички на брега и нареди на хората от подножието на скалите да се съберат на кея, откъдето ще ги вземе след три минути, доволен, че мисията е изпълнена. След това нареди на мен да изпълнявам резервния план.

Двамата наблюдатели чуха всичко, грабнаха Грийнбърг и го довлякоха до вана. Беше мъртъв - куршумът в гърдите му се бе пръснал от удара в ребрата и бе разкъсал сърцето и белите дробове така, че на практика не бе имал никакъв шанс да оцелее.

В плитката вдлъбнатина направих каквото можах, за да спра кървенето на Мак. Беше едър, но някак успях да го подпра на рамо и да го оставя на дясната седалка. Спуснах облегалката назад, взех якето си и го увих около кръста му, с надеждата да спре по-нататъшната загуба на кръв. Все още беше в съзнание и успя да види етикета на якето ми.

-      „Барнис“? - каза. - Че кой блусмен купува дрехи от „Барнис“?

Засмяхме се, макар и двамата да бяхме наясно, че шансовете му не са големи, ако скоро не му осигурим медицинска помощ. Скочих зад волана и настъпих педала - промуших се между паркиралите коли, неколцина души се разбягаха паникьосани - а единият от наблюдателите зад мен почна да говори по телефона с Контрол по сигурна, както се надявахме, линия.

Когато стигнах до асфалта, той прекъсна разговора и ми каза, че трябва да оставя него и другия на марината в Бодрум, както е според плана. Трябваше да се измъкнат, преди полицията да блокира всичко - турците са горди хора и нямаше да реагират никак добре на екзекуция, извършена под носа им. Наблюдателите трябваше да вземат със себе си трупа на Грийнбърг, а аз трябваше да закарам Мак при лекаря, който ни очакваше. Надеждата беше да успее да стабилизира състоянието на Мак и да му спечели време, докато не дойде хеликоптер стелт от Средиземноморския флот, ниско над брега, и да измъкне и двама ни. Хеликоптерът, с лекар и двама парамедици на борда, вече летеше и след като ни вдигнеше, трябваше да ни откара до самолетоносача на флота, където имаше операционни и цял екип хирурзи.