Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Тишината стана потискаща, всяка от тях се бе вглъбила в собствените си мисли.
— Тъжно е, когато мъжете са прекалено горди, за да покажат чувствата си и ги заменят с омраза и отмъстителност, нали? — каза Даян замислено.
— Става ти дори още по-тъжно, когато си помислиш, че Джеремая е бил този, който с алчността си е дал тласък на цялата история. Колко по-различно щеше да протече животът им, ако поне единият от тях бе имал смелостта да приеме истината и да си го признае.
Джени си помисли за ужасния живот, който Матилда е водила и й се доплака. Животът не беше справедлив — особено когато е бил отровен от злобата и алчността на мъж като Джеремая Скуайърс.
— Тогава нещата излезли извън контрол. Етън започнал да краде от овцете й и да прегражда потоците. Използвал Андрю като примамка, опитвал се да го ожени за Матилда в замяна на собствеността над Чаринга, накарал Били, най-малкият от братята, да му върши мръсната работа по пасищата на Чаринга. — Тя се усмихна тъжно. — Нещата взели обратен ход за Етън, когато Чарли открито показал, че се интересува от Матилда. Етън направил от това голям въпрос и без да обяснява на момчето истинската причина, го заплашил, че ще го лиши от наследство, ако я погледне дори още веднъж.
— Това обяснява нещата — промърмори Джени. — Чудех се защо е станало така, след като Етън е горял от желание да сложи ръка на Чаринга.
Хелън се намръщи.
— Знаеш прекалено много за човек, дошъл съвсем наскоро тук?
Джени избегна погледа й.
— Хората говорят. Знаеш как е, Хелън.
По-възрастната жена замълча за момент, после продължи разказа си.
— Матилда побеждавала всеки негов ход и мисля, че накрая Етън, макар и неохотно, започнал да я уважава. Като че ли и двамата започнали да се наслаждават по някакъв начин на битката помежду си. Когато Абигейл починала и Били бил убит през Втората световна война, горчивината, която изпитвал, се задълбочила. За него било по-лесно да обвинява за всичко Мери, Матилда и Чаринга. — Хелън запали още една цигара и погледна замислено през дима. — Нямам претенции, че разбирам начина му на мислене. Може би е смятал, че ако Мери е била негова съпруга, той не би попаднал в капана на един брак без любов или пък не би загубил сина си. Щял е да притежава земята и дъщерята, която никога не е могъл да подържи в ръце. Разочарованието и горчивината разяждат човека, това е всичко, което знам, и сега той отново гледа към Чаринга с надежда, че ще получи своето отмъщение.
— И тук се появявам аз — каза Джени с горчивина. — Само че аз нямам нищо общо с тази дългогодишна вражда. Хората, живели тук, са мъртви отдавна.
Хелън я изгледа с втренчен поглед, цигарата между пръстите й потрепваше. После вдигна чашата и отпи една голяма глътка от виното.
— Права си — промърмори тя — никой от тях не е останал.
Джени се зачуди какво не й казваше Хелън, но реши да не любопитства. Тя дойде тук по собствено желание и й каза много повече, отколкото се бе надявала — това беше предостатъчно.
— Почти ми е жал за Етън. Горкият старец. Сигурно много е обичал Мери. Един живот пропилян на вятъра — и всичко само заради алчността на Джеремая.
Фините пръсти на Хелън докоснаха ръката на Джени.
— На твое място не бих си губила времето да съжалявам този стар глупак, Джени. Ако е обичал достатъчно силно Мери, тогава щеше да се противопостави на баща си и щеше да се ожени за нея. Той е един стиснат и изпълнен с омраза човек. Ако някога сложи ръка на Чаринга, вероятно ще я срине със земята.
— Благодаря ти, че дойде тук и ми разказа всичко това. Сега съм наясно и знам, че ако реша да продавам, никога няма да продам Чаринга на Етън.
— Всички търпим стареца, но никой друг от семейството няма нещо общо с тази вражда. На Андрю му е дошло до гуша от поръчките на баща му и само подкупът от триста хиляди долара го накара да дойде тук и да преговаря за Чаринга. Що се отнася до Чарли…
Тя сви рамене и на устните й заигра лека усмивка.
— Той няма да се промени никога. Обича Караджонг и жените, не непременно в този ред, и въпреки двата си брака, никога няма да миряса. Наслаждавай се на флиртуването с него, но не го приемай на сериозно.
Джени се разсмя.
— Никога не съм имала подобно намерение! Чарли е прозрачен като стъкло.
Хелън си играеше с ленената салфетка в скута си.
— Караджонг ще премине в ръцете на дъщеря ми и нейния съпруг, когато дойде време ние да се оттеглим, и ако решиш да останеш, ти гарантирам, че тази история ще приключи. Съпругът ми изпитва уважение и възхищение към теб. Приятно му е, че в Чаринга отново има млад човек. Случилото се преди години е лошо, но миналото е погребано, както и повечето от хората, засегнати от тази история. От нас зависи дали ще използваме по най-добрия начин това, което имаме.