Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Той обаче пропиля този шанс, защото не му достигна смелост да й разкрие чувствата си. Страхуваше се да не бъде отхвърлен. Страхуваше се, че подигравките и закачките на приятелите му за това, че се подмазва на шефа, са достигнали до нея и тя си мисли същото.
Обърна коня си към фермата и се усмихна горчиво. Тя го отхвърли, а за него това бе твърде болезнено и заради преградата, която издигна помежду им. Лорейн също допринесе за случилото се. Поведението й напоследък допълнително натовари съвестта му. Прояви се като евтина уличница, след като прекара нощта с надзирателя, с когото деляха едно бунгало в Караджонг. Не беше възможно до се спи при целия шум, който идваше от съседната стая, а на сутринта Брет разбра, че е постъпила така от чиста злоба.
Сети се как си взе завивките и отиде да спи при конете, как тя рано сутринта се промъкна в конюшнята да му се похвали колко страхотно си е прекарала, как го обвини за всичко и как след куп ругатни си тръгна, клатушкайки се.
От гърдите му се отрони дълбока въздишка. Време беше да си тръгне от тук. Скоро Джени щеше да се омъжи и Скуайърс щяха да доведат техни хора в Чаринга. Малката овцевъдна ферма в Куинсланд започна да му се струва все по-привлекателна.
Той се загледа в надвисналото небе и търкалящите се тежки облаци. Там горе, в огромен казан, вреше и се готвеше страховита буря и щеше да е добре да провери дали стадото е на сигурно място и да се увери, че животните са добре затворени в кошарите. Само една светкавица и глупавите рунтави добичета щяха да се пръснат навсякъде.
Когато накрая приключи с работата и се върна във фермата, колата на Хелън я нямаше и лампите в къщата не светеха. Тормозеше се от мисълта, че трябва да връчи предизвестието си за напускане.
— Господи, Брет — каза си той, — станал си един стар мърморко. За бога, вземи и се стегни — ядосваше се той сам на себе си, докато изтриваше потта от коня.
Затвори с трясък вратата на бунгалото, отпусна се тежко на леглото и остана загледан в тавана. Ако бурята се разразеше тази нощ, никой нямаше да може да спи, но той се съмняваше, че изобщо бе в състояние да заспи. Виждаше единствено лицето на Джени и колкото и да се мяташе и въртеше, образът й не изчезваше.
Глава 19
Джени се събуди от силен, заплашителен гръм. И без това не можеше да спи спокойно заради сънищата, населявани с образи от миналото. Те я заобикаляха, лицата им бяха неясни, говореха й нещо, но думите им не се разбираха.
Тя полежа в леглото, като се надяваше, че образите ще избледнеят. Когато сънят я пусна от прегръдките си, лицата им изчезнаха, но присъствието им остана. Всички те сякаш стояха край нея. Криеха се в сенките. Витаеха над леглото й. Бяха втъкани във всяка частица на старата къща.
Джени седна на ръба на леглото, после отиде в кухнята. Нощницата й беше мокра от пот. Температурата се бе покачила, независимо че беше нощ и то през зимата. Гръмотевиците бучаха над земята, сякаш не можеха да си намерят място, където да се спрат.
Изтрещя светкавица и жълтите й вени се разпростряха напряко на небето. Джени мразеше бурите открай време. Още откакто вторият й баща една нощ я заключи в плевнята по време на силна буря. Тя изпита ужасен страх, когато стихията се разрази и разтърси земята. Започна да пищи и да се моли да я пуснат. Само опасността от пожар накара жена му да я освободи и оттогава бурите предизвикваха у нея ужас.
Джени извади останалата лимонада и отпи голяма глътка, но това не утоли жаждата й, нито пък я разхлади, защото жегата бе проникнала навсякъде и нищо не бе в състояние да я прогони. Започна да се разхожда неспокойно из къщата.
Чувстваше, че Матилда върви до нея, но това не й донесе покой, нито пък я обезпокои. Спомените от миналото бяха още много ярки — натрапчивият валсов рефрен й бе твърде познат.
Бурята явно наближаваше, жегата притискаше с огромната си тежест всичко живо. След като се обля бързо със застоялата, възтопла вода, Джени се върна в спалнята и легна изтощена върху завивките. Прозорците бяха отворени, само мрежите спираха насекомите да не влязат, и звуците на пустошта се разнесоха в стаята заедно с боботенето на гръмотевиците.
Джени се замисли над разказа на Хелън и накрая се протегна и взе последния дневник. Парченцата от мозайката на живота на Матилда бяха почти подредени и тя бе готова да довърши историята, въпреки че борбата на природните сили тази нощ можеше да й попречи да се съсредоточи.