Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Джени се усмихна.
— Преди няколко седмици някой ми каза същото. — Тя си спомни разговора с Брет и усмивката й помръкна. — Какво ще кажеш за по едно истинско питие, преди да си тръгнеш? Някъде трябва да имам една бутилка джин.
Хелън я последва в кухнята.
— Дали случайно този човек не е бил възхитителният Брет Уилсън?
Както сипваше джина, Джени трепна.
— Защо мислиш така?
Хелън се усмихна.
— Заради начина, по който се гледахте, докато танцувахте. И двамата очевидно сте хлътнали.
Джени не каза нищо и продължи да се занимава с питиетата.
— Извинявай, Дженифър. Надявам се, че не съм казала нещо не на място. Тук в пустошта се случват толкова малко неща, че без да искаме ставаме много наблюдателни. Клюките по телефона и радиостанцията са едно, но само когато се събираме на подобни празници можем да надушим нещо по-пикантно. Ще се изненадаш колко много можеш да разбереш за един човек само като стоиш и го наблюдаваш.
— Е, този път си сгрешила, Хелън. — Джени се засмя, но смехът й прозвуча високо и фалшиво.
— В морето има много риба — промърмори тя с намръщена физиономия, но после се разведри. — Да пием за бъдещето — каквото и да е то.
Трите жени си бъбриха, докато небето не потъмня, а наоколо ежедневната работа в Чаринга следваше своя ход. Накрая Хелън стана.
— Време е да си ходя.
Джени и Даян седяха и гледаха как тя изрита изящните сандали от краката си.
— Не чувствам проклетите педали с тези токчета — обясни тя, като хълцаше.
— Мислиш ли, че си в състояние да караш? Доста си пийнала. — Даян се обърна към Джени. — Може би е по-добре да остане да преспи тук.
— Не се притеснявайте, момичета — засмя се Хелън. — В какво бих могла да се блъсна по тези пътища? — Тя погали Джени по ръката. — Беше ми хубаво да си поговоря с теб, Джен. Чувствам се много по-добре сега, когато всичко се знае — усмихна се тя. — Обаждай ми се и ако решиш да се върнеш в Сидни, потърси ме там. Това е адресът ми в Парамата.
Джени и Даян останаха да гледат как колата се отдалечава сред облаци от прах. Когато тя почти изчезна на хоризонта, те се прибраха вътре. Навън нощта настъпваше бързо, в далечината отекваха гръмотевици и мухите летяха на черни рояци около конете в ливадата.
— Историята си я биваше — промълви Даян.
Джени кимна.
— Това обяснява много неща. Марвин сигурно е подозирал, че Матилда не е негова дъщеря — ето затова е сторил, каквото е сторил. От чиста злоба.
Даян се прозя.
— Не знам за теб, Джен, но мен ме заболя главата. Време е да си лягаме.
Джени се съгласи. Бурята и джина имаха същото въздействие и върху нея. Последният дневник щеше да почака до сутринта.
Брет не се учуди, че Хелън е дошла в Чаринга. „Все пак — разсъждаваше той, — ако ще има сватба, тя ще бъде главният организатор на подготовката.“ Изненада го това, че тя пристигна сама. Етън беше стар и прикован на инвалидната количка, но тази сватба бе кулминацията на дългогодишните му кроежи и беше странно, че не присъстваше. Сега сигурно потриваше ръце при мисълта, че най-сетне Чаринга ще бъде собственост на Скуайърс.
Денят напредна, работата във фермата изискваше Брет да е в близост до къщата. Той наблюдаваше отдалече как те обядваха на верандата и макар че чуваше смеха и гласовете им, никога не беше толкова близо, че да подслуша какво обсъждаха с подобно оживление. Подозираше, че замисленият заговор е успял и сватбата предстои. Веднага щом Хелън си тръгнеше, щеше да отиде при Джени и да й връчи молбата си за напускане. Щом Скуайърс щяха да са собственици на Чаринга, нямаше смисъл да остава тук.
Беше му почти непоносимо да работи в близост до къщата и накрая успя да се измъкне към ливадите, но умът му не беше в работата, която вършеше. Дженифър не приличаше на нито едно от момичетата, които познаваше, и Брет си призна с тъга, че дори след тези три месеца тя оставаше загадка за него. Отначало се спречкваха често, но с течение на времето той усети постепенна промяна и у себе си, и у нея. През нощта на танцовата забава имаше възможност да й каже какво изпитва към нея.