Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Поне не валеше.
Засега.
Тони лежеше на удобното легло и се наслаждаваше на хладния допир на памучните чаршафи. Не си спомняше кога за последен път е изпитвал такъв пълен покой. Със сигурност не е било по време на преследването на убиец. Но тази сутрин се чувстваше като плувец, който най-сетне се е добрал до спасителния бряг след нескончаема битка с вълните. Още от мига, когато видя Карол за първи път, той се опитваше да си изясни чувствата, които тя будеше у него.
Първоначално опита да се защити, като ги отричаше — защото не можеше да й даде сексуалното удовлетворение, от което тя се нуждаеше. После се опита да ги класифицира като „приятелство“, защото се опасяваше, че съвместната им работа обременява и двамата с прекалено много емоционален багаж. Накрая реши да избяга, на принципа „далече от очите, далече от сърцето“.
Всички тези стратегии се провалиха. Но сега комбинацията от едно малко синьо хапче и увереността, която му бе придала връзката с Френсиз, елиминира първата пречка. Втората пречка бе изличена от убеждението, че това, което бяха преживели заедно, можеше да ги направи по-силни, вместо да смути интимната им връзка. А сега и разстоянието между двамата беше изчезнало — и не беше настанал краят на света.
През целия си професионален живот той не бе считал за възможно да разговаря открито с някого за ужасните неща, които хората причиняваха на себеподобните си. Но снощи бе споделил терзанията си с Карол, без да се поколебае нито за миг. Още докато говореше, някакъв глас в мислите му го предупреждаваше, че откровеничи прекалено. Но той не му обърна внимание, и не срещна стреснато отдръпване, а състрадание. След ужасите, които бе изчел в архивите на нацистите, той се опасяваше, че няма да посмее да затвори очи от страх, че ще сънува прочетеното. По някакъв начин Карол му беше подействала като лековит балсам, беше го освободила от страховитата мощ на собственото му въображение.
За първи път в живота си имаше какво да очаква — освен успешното приключване на следствието. Перспективата беше много привлекателна. Но първо трябваше да си свърши работата. Тони седна в леглото. Някаква мисъл се въртеше в главата му, но той още не можеше да я формулира точно. Беше свързана с нещо, което бе видял или чул в Бремен, подробност, която тогава му се бе сторила незначителна, но сега като че ли бе придобила стойност.
— Къде си, Джеронимо? — попита той тихо. — Следващото убийство ли подготвяш? Къде ще нанесеш следващия си удар? Накъде ще те отведе реката? Водата е твоята естествена среда — затова и си решил да давиш жертвите си. Може би човекът, който те е накарал да страдаш, също е понесъл някакви мъчения, свързани с вода. Може баща ти или дядо ти да са подлагани на мъчения с вода в онази килия на замъка Хохенщайн. Това ли е символичната връзка, с която утвърждаваш надмощието си над своите жертви? Начинът, по който се убеждаваш, че владееш магия, по-силна от тяхната.
Тези мисли затвърдиха убеждението му, че търсят човек, тясно свързан с европейските водни пътища. Водата беше ключът към загадката, това беше сигурно.
И тогава, защото човешкият мозък функционира по напълно неразбираем начин, мисълта, която се бе опитвал да улови, неочаквано се появи в съзнанието му.
— Реката! — възкликна той. Скочи от леглото и нахлузи смачканата риза, която беше хвърлил снощи. Лек полъх от парфюма на Карол достигна до ноздрите му и го накара да се усмихне.
Лаптопът беше отворен на писалището. Включи го и започна да пише съобщение, което искаше да разпрати на Карол, Петра и Марейке.
„Добро утро, уважаеми дами.
Поднасям ви днешните си прозрения. Фактът, че убиецът е подбрал толкова нетрадиционен метод за извършване на престъпленията си, ме навежда на мисълта, че методът може да има някакво символично значение. Мисля, че той може да е играл значителна роля в събитията, деформирали психиката на убиеца през детските му години. Сега вече знам, че подобни методи са били използвани за мъчения от нацистите — със сигурност са прилагани в замъка Хохенщайн. Това, че ползва името на замъка като свой псевдоним, доказва още веднъж съществуващата връзка. Ако, както предполагам, той работи на кораб, водата е неговият свят, и като я ползва, за да убива жертвите си, смята, че доказва своето надмощие над тях. Действително съм твърдо убеден, че можем да оставим настрани шофьорите на камиони и да се съсредоточим върху екипажите на речни кораби.