Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Но Майкъл вече беше взел шапката и бастуна си.
— Ще дойда с вас — каза той.
III
Сутринта беше прекрасна. Майкъл не бе получил редингота си и затова се почувства малко неловко, когато мина край фотоапаратите и кинокамерите пред малката църква на Авеню Жорж V.
Църквата беше толкова чистичка и новичка, че изглеждаше непростимо да не си подходящо облечен и Майкъл, блед и разтреперан след безсънната нощ, реши да застане отзад. От мястото си той наблюдаваше гърба на Хамилтън Ръдърфорд и обвития в дантела и воал гръб на Джордж Пакмън, който изглеждаше нестабилен, сякаш имаше нужда да се облегне на младоженката и младоженеца.
Церемонията продължи дълго под разноцветните флагчета и знамена, под дебелите снопове юнска светлина, струяща през тесните прозорци върху добре облечените хора.
Когато процесията начело с младоженката и младоженеца тръгна по пътеката, Майкъл осъзна разтревожен, че е застанал точно там, където всички щяха да изоставят парадната си церемониалност, ще започнат да се държат непринудено и ще го заговарят.
Така и стана. Първи го заговориха Ръдърфорд и Каролайн; Ръдърфорд — мрачен от напрежението по време на венчавката, а Каролайн — по-красива от всеки друг път, носеща се плавно между роднини и приятели от младежките дни, през своето минало към бъдещето в окъпаната от светлина врата.
Майкъл успя да промълви: „Красиво, просто красиво“, след което минаха други и го заговориха — старата мисис Денди, която, вдигнала се от болничното легло, изглеждаше изключително добре или по-скоро се държеше така, както можеше да се държи само една фина възрастна дама като нея; бащата и майката на Ръдърфорд, разведени от десет години, но вървящи един до друг така, сякаш бяха родени един за друг, горди. След това сестрите на Каролайн заедно със съпрузите си и малките й племенници, облечени в итънски костюмчета45, а след тях — дълга върволица и всички заговаряха Майкъл, защото беше застанал като парализиран точно там, където шествието се разпръсваше.
Той се чудеше какво щеше да стане сега. Бяха разпратени покани за прием в хотел „Жорж V“ — което си е право, доста скъпо заведение. Щеше ли Ръдърфорд да се опита да издържи и на това след съкрушителните телеграми? Очевидно, защото шествието вървеше натам в юнския предобед по трима и по четирима. На ъгъла дългите рокли на момичетата се развяваха в различни цветове на вятъра. Момичетата отново бяха станали въздушни, движещи се цветя; такива прекрасни рокли, потрепващи от слънчевия обеден вятър.
Майкъл имаше нужда от нещо за пиене; нямаше да може да понесе тази редица от посрещачи, без да пийне нещо. Той се шмугна в една от страничните врати на хотела и попита за бара, при което един служител го поведе по половин километрови американски на вид нови коридори.
Но как стана тъй?… Барът беше пълен. Имаше десет… петнайсет мъже и две… четири момичета, всички от сватбата и всички изпитали нужда от нещо за пиене. Предлагаха се коктейли и шампанско — коктейлите и шампанското на Ръдърфорд, както стана ясно, тъй като той беше ангажирал целия бар с балната зала и двата големи салона за приеми и всички стълби, водещи нагоре и надолу, и прозорците, които гледаха над целия Париж. Не след дълго Майкъл се присъедини към дългата редица пред шпалира от посрещачи. Сред „Толкова красива сватба“, „Мила моя, ти беше просто прекрасна“ и „Ти си щастливец, Ръдърфорд“ той премина между тях. Когато стигна до Каролайн, тя направи крачка напред и го целуна по устните, но той не почувства допира — целувката беше нереална и той продължи нататък, отдалечи се. Старата мисис Денди, която винаги го бе харесвала, задържа ръката му за минутка и му поблагодари за цветята, които й бе изпратил, когато бе разбрал, че е болна.
— Съжалявам много, че не ви писах, нали знаете, ние старите жени сме благодарни за…
Цветята, фактът, че не беше писала, сватбата — Майкъл разбра, че в момента всичко това имаше едно и също относително значение за нея — тя бе оженила вече пет от децата си и бе видяла как два от браковете се разпадат и тази сцена, толкова вълнуваща и така смущаваща за Майкъл, за нея явно представляваше познат спектакъл, в който и преди бе изпълнявала същата роля.
На малките масички вече сервираха студен обяд и шампанско, а в празната бална зала свиреше оркестър. Майкъл седна до Джеби Уест — той все още се притесняваше, че не е с редингот, но сега вече забеляза, че не е единствен, и се почувства по-добре.
45
Итънски костюмчета — костюми за момчета с късо сако, стигащо до талията (по униформата на учениците в Итън и някои други привилегировани частни училища).