Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
С периферното си зрение улових някакво движение. Жан-Клод се беше приближил до Ричард и двамата разговаряха - тихо и сериозно. Жан-Клод опита да се приближи достатъчно, че да може да шепне, както правехме ние, но Ричард се отдръпна. Не искаше да бъде толкова близо.
Хвърлих поглед по-нататък и видях, че Мюзет все още стои близо до Ашър. Но не бяха сами - около него се бяха подредили леопардлаци, не точно, за да го пазят, но за да се погрижат всеки, който иска да докопа Ашър, да премине първо през тях. Майка срещна погледа ми и кимна съвсем леко. Жестът ясно казваше; „Ще се погрижа за това, докато ти се освободиш. ” Майка не се разсейваше. Мърл бе надвиснал над всичко като гневна планина от черна кожа, която се взира надолу към малката фигура в бяло. Мюзет стоеше и изглеждаше като себе си, само като себе си.
Шанг-Да същр гледаше към нея. Сякаш можеше да надуши откъде идваше опасността. Едновременно се обърнахме и срещнахме погледите си. Физически бяхме достатъчно близка за целувка, така че ситуацията би трябвало да изглежда интимна, но не беше, бе почти плашеща. Защото и двамата се разбирахме взаимно , а това не се беше случвало до този момент.
Не бях спорила, че съм Бьолверк на техния клан, следователно заповедите на Улфрик бяха моя работа. Шанг-Да не одобряваше факта, че имам някакво значение за тях. Прибягнах до логиката. Наведох се близко до него и прошепнах;
- Каквото и да прави Ричард, тази вечер не е подходяща за това. Имаме проблем.
Нещо трепна в очите му и той сведе поглед от моя, но се наведе съвсем малко по-близо, така че късата му черна коса докосваше върховете на къдриците ми.
- Говорих с него. Тази вечер не чува никого. - Погледът му се вдигна, за да срещне моя, но в него имаше нещо, което сега можех да разгадая - болка. - Силви вече се разправя, че това трябва да почака, докато враговете ни не си тръгнат.
- Не я виждам - прошепнах, като отново се наведох по-близко, без да се замислям.
- Тя не е с нас - издиша той до бузата ми.
Сигурно съм реагирала, защото допълни;
- Не е мъртва.
Отдръпнах се достатъчно, че да мога да видя очите му.
- Той се е бил със Силви.
- Тя се би с него.
Очите ми се разшириха.
- Той е победил.
Шанг-Да кимна.
- Ранена ли е?
Той отново кимна.
- Сериозно ли е?
- Достатъчно сериозно - отвърна и за пръв път по лицето му видях нешр, което не бе одобрение. Утре отново щеше да ме мрази, но тази вечер беше опасна и той беше прекалено много воин, за да не го види, дори и Ричард да не можеше.
- Джейсън трябва да дойде с мен - в гласа му нямаше явна молба, Шанг-Да не се молеше, но имаше мекота, място за компромис.
- Засега - съгласих се.
Джейсън си беше пробил път зад мен, като ме използваше като щит срещу по-едрия мъж. И типично за него, използва ситуацията като извинение, за да опре почти голото си тяло в гърба ми, покрит с кадифе и коприна. Положи нежна целувка на врата ми и това ме накара да потреперя.
- Не мога отново да бъда просто член на глутницата, не мога.
Знаех какво има предвид, или поне така си мислех. Отговорих, без да се опитвам да срещна погледа му, докато той ме целуваше леко по голата кожа където шията срещаше раменете. Но неговата игра с врата ми затрудняваше концентрацията ми.
- Само тази нощ.
- Какъв ти е проблемът, Анита? Защр всички искат да те чукат? -Това беше Ричард. Когато беше сериозно ядосан, можеше да бъде най-отвратителният човек, с когото някога съм излизала. Фактът, че изрече думата „чукане”, ми каза точно колко противно щеше да се държи тази вечер. Господи, не исках да правя това, да се задълбавам в емоционални истории, докато големите и лоши вампири ни гризкаха.
Бях достатъчно близо, за да мога да видя изражението в погледа на Шанг-Да - не харесваше казаното от неговия Улфрик. Докоснах го по лицето, което го накара да подскочи. Наведох се толкова близко, че може би от гледна точка на Ричард изглеждаше като целувка, но прошепнах до устата на Шанг-Да;
- Тази вечер Джейсън ви принадлежи, но това не може да е за постоянно.
Шанг-Да остана близко, така че издиша до устните ми отговора си;
- Ще го обсъдим.
Той понечи да се отдръпне, но улових тила му с ръка.
- Няма какво да обсъждаме.
Лицето му придоби суровото си изражение, изпълнено с обичайния гняв. Той се дръпна силом назад, така че или трябваше да го пусна, или трябваше да отскубна кичур коса, за да го задържа близо до мен. Пуснах го.
Той вдигна ръка и изрече;
- Твоят Улфрик желае да застанеш до вълците. - Гласът му съдържаше една, единствена емоция, при това неясна - гняв. Джейсън се плъзна от мястото зад мен, като плъзгаше пръстите си по всяка частица гола кожа, която можеше да намери, докато не ме накара да се разтреперя. Шанг-Да го отведе, държейки едната си ръка върху рамото на по-дребния мъж. Джейсън продължи да се взира в мен, като някое дете, което страшни непознати го отвеждаха. Но той не се намираше в непосредствена опасност, а това не можех да го кажа за всички в стаята. За съжаление.