Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Беше облечен в черен смокинг, риза в дълбоко, наситено синьо и папийонка в тон. С новата прическа и по-консервативно облекло, изглеждаше не на място.
Погледът му срещна моя и шокът от красотата на Ричард ме накара да потреперя от главата до пръстите. Без косата, която да отвлича вниманието, човек не можеше да претендира, че скулите не са оформени до съвършенство, че тръпчинката на брадичката му не омекотяваше силната мъжественост на лицето му. Раменете му бяха широки, кръстът му не бе тънък, но бе малък. Нищр в Ричард не беше тънко. Имаше телосложение повече като футболист, отколкото като танцьор.
Джамил и Шанг-Да - неговите Хети и Скол, личните телохранители на Улфрик, вървяха от двете му страни. Джамил бе облечен в черни кожени каиши, които изпълняваха ролята на риза и допълваха почти обикновените му кожени панталони и ниски ботуши. Яркочервените мъниста в ситните му плитки, изглеждаха като капки кръв на фона на тъмната му кожа и черния цвят на облеклото му. Погледите ни се засякоха и в неговия отново имаше намек за предупреждение, който бях получила и от Джейсън. Нещо не беше в ред, нещо, освен ставащото в момента, но какво?
Шанг-Да изглежда се чувстваше неудобно извън обичайното си облекло, но черната кожа пасваше на високата му фигура както би пасвала каквато и да било броня. Той беше най-високият китаец, който бях срещала някога. Беше внушителен физически според всякакви стандарти. Освен това беше и воин, и защитата на неговия Улфрик, бе всичко, което правеше. В общи линии ме мразеше, защото не можеше да предпази Ричард от голяма част от болката, която му причиних. Телохранителите не могат да направят нищо относно емоционалния стрес. Той избегна погледа ми.
Джейсън се приближи наперено към мен, като се погрижи тялото му да се полюлява прелъстително. По професия беше стриптизьор, така че беше доста добър в този тип походка. Езикът на тялото му казваше „секс”, но в очите му имаше сянка на нещр друго и когато стигна до мен, плъзна ръката си около раменете ми и притисна тяло към моето, това, което прошепна в ухото ми не бяха нежности, а предупреждение.
- Ричард е открил решителността си, но е решил първо да я използва срещу Жан-Клод. - Усмихна се докато го изричаше, физиономията му бе изпълнена с прелъстителното обещание, което походката му съдържаше. Прокара ръцете си по шията ми, като пръстите му затанцуваха по вдлъбнатината на ключицата.
Прошепнах в ухото му.
- Какво означава това?
Той извърна главата ми към неговата, така че лицето ми да бъде скрито от Ричард и от глутницата. Изглеждаше като флирт.
- Ричард ще се опита да отнеме всичките си вълци от Жан-Клод.
Бях доволна, че лицето ми се вижда единствено от Джейсън, защото не можах да прикрия шока. Опитах се да контролирам изражението си, а Джейсън се разсмя на нищото, което бях казала. Постави ръце от двете страни на лицето ми, като по този начин ми даде време да възвърна самоконтрола си.
Прошепнах до кожата му.
- И теб ли?
Той продължаваше да се усмихва, но успя да ме накара да видя очите му, нещастните му очи.
- Дори и аз - потвърди той, като едва движеше устните си, но продължаваше да се усмихва.
Внезапно Шанг-Да се озова до нас. Опита се да сграбчи Джейсън за рамото, но Джейсън се премести извън обсега на ръцете му. Ако човек не наблюдаваше, можеше въобще да не разбере какво се случи.
От човешката уста на Шанг-Да се процеди ниско ръмжене - звук, който накара косъмчетата по врата ми да настръхнат.
Джейсън изръмжа в отговор и тъй като стоеше достатъчно близо, ръмженето заромоли по кожата ми. Това ме накара да потреперя, тръпка, която се забелязваше от разстояние.
Ричард каза;
- Шанг-Да. - Една дума, единствено името му, но едрият мъж не се опита да улови Джейсън отново. Той сведе глава и заговори с глас, който бе почти като ръмжене;
- Човек не може да служи на двама господари.
Опитваше се да бъде дискретен и затова беше навел главата си към мен, а не към Джейсън. Не мисля, че се притесняваше, че ще отхапя от лицето му. Вдигнах поглед към това лице, което бе на почти целувка разстояние, и попитах;
- Получил си заповед да напомниш на Джейсън кой е лидерът на глутницата му?
Шанг-Да плъзна поглед от Джейсън към мен и той бе съще толкова враждебен.
- Заповедите на моя Улфрик не са твоя работа - прошепна той, защото се опитваше да не подсказва на лошите типове за разделението в редиците. В този момент осъзнах, че без значение колко ме мразеше, не одобряваше напълно действията на Ричард, не и когато в града имаше врагове.