Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Майка и аз се притискахме, с усти, сключени в безкрайна целувка, сякаш зверовете ни се бяха сляли в едно. После бавно преплетените енергии започнаха да се разделят и да се завръщат обратно в своите домове от плът.
Дойдох на себе си на пода, Майка се беше свлякъл върху мен, Деймиън също лежеше на земята, като единствено моята ръка го държеше. Жан-Клод все още стоеше прав, но се поклащаше леко на място, сякаш танцуваше на музика, която не можех да чуя. Мисля че се бореше да не падне на пода, но дори това успяваше да направи да изглежда грациозно.
Бел бе свела поглед към нас, а изражението □ беше близо до екстаз.
- О, Жан-Клод, Жан-Клод, какви играчки си си направил/
Жан-Клод успя да проговори, докато аз все още се борех със сърцебиенето си, за да дишам, а сърцето на Майка блъскаше толкова силно срещу гърдите ми, че имах чувството, че ще се пръсне. Пулсът на дланта на Деймиън биеше като второ сърце до кожата ми. Никой от нас не успя да намери глас, който да надвие пулса на телата ни.
- Не са играчки, Бел, в никакъв случай играчки.
- Всички са играчки, Жан-Клод, някои от тях просто се използват по-трудно от други. Но всички те са играчки. - Плъзна блестящата си ръка отзад по грижливо оформената коса на Майка.
Енергията □ играеше покрай тялото му и накара всички ни да въздъхнем, но това беше слаба реакция, почти като рефлекс, която човек не може да предотврати. Лежахме кротко под нейното докосване.
Бел сведе поглед към нас, и макар че беше трудно да се види през сияещата маска, мисля че се намръщи. Прокара пръсти надолу по лицето на Майка, но той не реагира. Тя призова звяра му, но той беше добре нахранен, сънлив и задоволен.
Гласът ми се чу неясен, сякаш още не се беше възстановил.
- Леопардите са мои, Бел.
- Леопардът беше първото ми животно, Анита и ще ги призова.
Лежах на пода и се чувствах премаляла, задоволена. Майка извърна лицето си, така че бузите му се отпуснаха върху меката възглавница на гърдите ми. Наблюдавахме я с мързелив поглед, по начина, по който само котките могат да го правят. Би трябвало да ме е страх, но не бях изплашена. Изглежда, че приливът на сила бе отнел целия ми страх. Чувствах се с прояснена глава и в безопасност.
Бел излъчи тази неясна сила към нас, но въпреки че това накара кожата ни да настръхне и от устните ни се чуха въздишки, нямаше нишр повече. Тя не можеше да призове Майка като неин звяр, зашрто той ми принадлежеше. Тя не можеше да призове моя звяр, зашрто аз принадлежах на Майка. Ние бяхме истински Нимир-Ра и Нимир-Радж и заедно бяхме достатъчни, за да я държим настрани от нас.
Тя обърна тези очи в златисти пламъци към някого зад нас и усетих как се протяга към един от леопардите. По някакъв начин знаех, че това ще бъде Натаниел. Ако беше пробвала преди аз и Майка да се слеем, Натаниел щеше да отиде при нея, но сега беше прекалено късно. Бяхме затворили и залостили тази врата. Бел Морт не можеше да докосне нашите леопарди, не и тази вечер.
- Това не е възможно - изрече тя, а гласът □ беше загубил част от мъркането си.
Жан-Клод отговори на съмнението □.
- Можеш да призовеш почти всички големи котки, но не можеш да призовеш тези, които се отзовават на Господаря на зверовете.
- Падма е член на Съвета, а ти си едно от децата ми. Самата истина е, че не мога да взема това, което принадлежи на друг член на Съвета. Но това, че някое от децата ми може да ми попречи да притежавам това, което принадлежи на него, е невъзможно.
- Може би - отвърна Жан-Клод и се изправи. Подаде ръка на Майка и на мен. При нормални обстоятелства не позволявам на хората да ми помагат да стана, но тази вечер бях облякла дълга пола, обувки с висок ток и току-що бях правила нещо, което беше равносилно на свръхестествен секс пред публика. Хванахме ръцете му едновременно и той ни издърпа. Деймиън продължаваше да стиска другата ми ръка с всичка сила, но остана на колене, а очите му все още наполовина фокусирани, сякаш приливът на сила го беше разтърсил повече, отколкото нас. Той беше единственият от нас, който не бе господар или алфа. Придърпах го да седне до краката ми, но не се опитах да го накарам да стане - все още не изглеждаше готов за това.