Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Не бях убедена, че истината ще е от помощ, но знаех, че лъжата няма да помогне.
- Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че не съм съвсем сигурна?
- Oui, и non. Говориш истината, но в нея има някакво извъртане. Преглътнах и поех дълбоко въздух. Наистина не исках Бел да разбере тази част. И никак не исках да стига преувеличена до Съвета.
Тя ме погледна, очите □ се разшириха и част от тази блестяща сила започна да се просмуква и да се връща обратно в тялото на Мюзет, така че Мюзет с медено-кафявите си очи бе тази, която срещна погледа ми.
- По някакъв начин той е твой слуга. Според легендите ни има такава възможност. Това е една от причините, поради която някога убивахме некромантите на мига.
- Радвам се, че сме напреднали от доброто старо време - казах.
- Не сме, но мислехме, че си човешкият слуга на Жан-Клод и в това нямаше нищо лошо, защото твоята сила му принадлежеше. - Тя поклати глава и над русата коса се видя размазан образ от черна, тъмен призрак над цялата окървавена белота. - Сега не съм толкова убедена. В теб се усеща силата на Жан-Клод, oui, но в Деймиън се усеща единствено твоята. Леопардите също се усещат само като твои. Никой некромант никога не е притежавал свое животно.
Тя поклати глава.
- Жан-Клод с новия си човешки слуга и нейните слуги можеше да ме държи настрани. Ако бях тук телом, вместо само духом, това нямаше да ви спаси, предполагам.
- Разбира се, че нямаше - съгласи се Жан-Клод, - твоята красота щеше да ни завладее.
- Без фалшиви ласкателства, Жан-Клод, знаеш колко ги мразя.
- Не знаех, че е такова.
- Не съм толкова убедена, че красотата ми ще завладее когото и да било от вас. По някакъв начин тази - и тя посочи към мен, -прекъсна връзката ми с леопардите, и по някакъв начин, ти прекъсна връзката ми с вампирите, които произлизат пряко от теб.
При тази реплика, пулсът ми се ускори леко, защрто дори не я бях усетила да пробва да отнеме Минг Ди или Фауст. Те стояха колкото се може по-далеч, облечени в типичните за телохранители черни кожени дрехи. Макар че двамата бяха толкова дребни, в сравнение с останалите, че изглеждаха не на място. Минг Ди изглеждаше уплашена, но Фауст - не. Което можеше да означава всичко и нищо.
- Но не всеки вампир в помещението произбиза директно от теб, Жан-Клод. Тъй като тялото ми не е тук, можеш да ми пречиш да събера това, което е твое, но не и това, което първоначално е принадлежало на мен.
Страхувах се, че знам за какво говори, и се надявах, че бъркам.
Бел Морт мина покрай нас, а пламъкът от загубената сила се усещаше като бриз върху кожата ни. Вървеше към Ашър. Понеже го беше създала лично и той беше по-стар от Жан-Клод, Ашър не му дължеше нищо, с изключение на клетвите, които всеки вампир полага пред своя Господар на града, и любов, вероятно любов. Не бях сигурна, че любовта е достатъчна, за да го спаси от Бел Морт. Вярвах в любовта, но вярвах и в злото. Нито любовта, нито злото побеждаваха всичко, но злото мами повече.
47
Вълците избраха този момент, за да влязат през далечната завеса. Появата им спря за кратко всичко, защото удвоиха броя на охраната ни. Не ми беше нужно да виждам лицето на Бел, или на Мюзет, за да съм наясно, че това не и хареса. Пролича си по внезапното стягане на раменете □, по лекото свиване на юмруците и. Внезапно осъзнах, че наблюдавам как Мюзет започва да изплува на повърхността, минавайки през Бел, като муха, уловена в топящ се лед.
Тогава забелязах Джейсън облечен в нещо, приличащо на сини ремъци, които покриваха тялото му толкова, колкото тоалетът на Натаниел покриваше неговото, и осъзнах, че до този момент вълци не присъстваха, с изключение на Стивън, който беше дошъл от нас заедно с Майка. Знаех, че Ричард ще се забави, но не бях забелязала, че нито един от вълците не е тук. Обикновено, наоколо винаги се навъртаха по няколко заради Жан-Клод. Джейсън влезе с усмивка с неговите черни ботуши над коляното, но в очите му имаше нешр, някакво дребно предупреждение, което не можех да разбера. Очаквах да го видя с грим като Майка и Натаниел, но той нямаше. Нито един от мъжките вълци нямаше грим.
Ричард се появи в полезрението ми, тъй като можеше да се забележи лесно на фона на дрехите от черна кожа, които глутницата му носеше. Знаех, че е окълцал косата си, но чак когато го видях, проумях за какво става въпрос. Бях сигурна, че фризьорът е дал най-доброто от себе си, но някои неща са извън контрол. Наложило се е да острижат косата на по-малко от три сантиметра кестеняво. С тази дължина изглеждаше по-тъмна и □ липсваха златистите и червеникавите оттенъци. Освен това приличаше забележително много на по-възрастния си брат Арон и на баща си. Приликата винаги е била силна, но сега сякаш бяха клонинги.