Империя на бури

Картата не й вършеше никаква работа.

– До вечерта.

Досега подминаваха градчетата и стражевите кули по речния бряг, изхранвайки се с рибата, която Лоркан улавяше. А Елида толкова се ядосваше на собствената си безпомощност, че след първия ден започна да имитира действията му и успя да си хване една тлъста пъстърва. Накара него да я убие, изкорми и изпече, но... поне я беше хванала.

– Хубаво – рече тя.

– Хубаво – повтори Лоркан.

Тя тръгна към кабината да търси още плат, с който да издържи до вечерта, но той я спря с думите:

– Последния път почти не кърви.

Далеч не й се водеше подобен разговор.

– Сигурно тялото ми най-сетне се е почувствало в достатъчна безопасност, за да се държи нормално.

Защото, въпреки че беше убил онзи мъж, излъгал я беше, а после бе изплюл в лицето й истината за Елин... Лоркан щеше да се изправи срещу всяка заплаха без нито секунда колебание. Вероятно за да защити себе си, но и на нея беше обещал закрила. Успяваше да спи през нощта, защото той лежеше на пода между нея и вратата.

– Значи... нищо ти няма – отбеляза той, без да я погледне.

Тя обаче килна глава, изучавайки яките мускули по гърба му. Дори докато не му говореше, не спираше да го наблюдава – и си намираше оправдания да го зяпа, докато тренираше денем, обикновено гол от кръста нагоре.

– Да, нищо ми няма – потвърди тя.

Поне така се надяваше. Но Финула, дойката й, редовно бе цъкала с език, коментирайки колко смахнат бил цикълът й – прекадено слаб и нередовен. А този път й идваше точно един месец след последната дата... Но сега не й се мислеше за това.

– Хубаво – отвърна Лоркан. – Иначе щеше да ни забавиш.

Тя врътна очи срещу гърба му, съвсем не изненада от отговора, и закуцука към кабината.

***

И бездруго трябваше да спре на сушата, казваше си Лоркан, докато гледаше как Елида се пазари с една ханджийка от градчето за необходимите й неща.

Беше увила тъмната си коса в изхвърлена червена кърпа, която навярно беше намерила на жалката им баржа, и дори говореше с носов акцент. Цялото й излъчване му се струваше коренно различно от това на изтънчената, тиха жена, която бе игнорирал през последните три дни.

Мълчанието й го устройваше. Използвал бе тези три дни да крои планове за Елин Галантиус, за това как щеше да й върне услугата.

Странноприемницата му се виждаше достатъчно безопасна, ето защо остави Елида да се пазари – оказа се, че искала и нови дрехи – и тръгна по разбитите улици на затънтеното градче да търси провизии.

Наоколо гъмжеше от речни търговци и риболовци, пуснали котва, за да пренощуват в града. Благодарение на заплашителния си вид Лоркан успя да купи щайга ябълки, сушено сърнешко месо и овес на половин цена. Само за да се отърве от него, търговецът от занемарения кей му даде и няколко круши – за прекрасната дама.

Вече наближаваше лодката им, натоварен с покупките, когато думите отекнаха в главата му като нехармоничен камбанен звън.