Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Скърцането на кораба и стоновете на ранените останаха единствените звуци край тях. Едион не се подчини на импулса да се изправи и да си тръгне. Щеше да изглежда като обидено дете – не като генерал, сражавал се в кръв до колене.
Елин отново изрече думите, които той самият не дръзваше да пусне на свобода.
– Но си щял да престъпиш кръвната си клетва заради нея? Заради тях?
– Живея заради честта си – отвърна Гавриел. – Но ако Майев бе опитала да посегне на нея или на теб, Едион, щях да сторя всичко по силите си да ви спася.
Думите му връхлетяха Едион и нахлуха в тялото му. Той не си позволи да се замисля върху тях, върху истината, която усещаше във всеки техен звук. Върху собственото си име в устата на баща му.
Гавриел се увери, че пиратът няма други травми, и премина към следващия ранен. Карамелените му очи се плъзнаха към коляното на Едион, видимо подуто под панталона му.
– Някой трябва да се погрижи за крака ти или след няколко часа няма да можеш да стъпваш на него.
Елин веднага впери поглед в тялото му, оглеждайки го за наранявания, но Едион остана взрян в баща си.
– И сам мога да се лекувам. – Лечителите от бойното поле и Гибелният легион му бяха дали достатъчно уроци през годините. – Ти се погрижи за твоите рани.
Кръвта по ризата на воина вече засъхваше. Извадил бе голям късмет, че отровата по ноктите на илкена се беше изчерпала. Гавриел сведе очи към тялото си и преглътна, карайки плетеницата от татуировки на врата му да подскочи, но продължи напред, без да обели и дума.
Елин най-сетне се отлепи от Едион и се напрегна да стане на крака, но не успя. А когато помътнелите й очи загубиха фокус и той посегна да я хване, Роуан вече беше до нея и я грабна на ръце, преди да е целунала дъските. Твърде бързо – явно беше изцедила запасите си от сила прекалено скоростно, лишавайки и тялото си от всякаква храна.
Накрая тя отпусна глава върху гърдите на Роуан с провиснала от влагата коса, а той стрелна поглед към Едион. Напрежението в очите на принца накара стомахът му да се свие на кълбо. Морат знаеше срещу какво се изправя. Срещу кого се изправя. Ераван беше създал воините си точно за целта. Роуан кимна, сякаш в потвърждение на мислите му, но каза само:
– Дръж крака си вдигнат.
Когато понесе Елин към каютите, Фенрис вече дремеше леко.
Едион остана сам през нощта: първо постоя на пост, а през следващите няколко часа поседя на квартердека, облегнал гръб на мачтата и вдигнал ранения си крак във въздуха, тъй като не му се щеше да слиза в тясната, сумрачна вътрешност на кораба.
Сънят най-сетне започваше да го подръпва, когато на няколко крачки от него се чу скърцане на дърво, и то само защото тя му бе позволила да изскърца, за да не го уплаши.
Призрачният леопард седна до него с потрепваща опашка и срещна погледа му за миг, преди да положи голямата си глава на бедрото му.
И двамата загледаха мълчаливо как звездите блещукат над спокойните води, докато светлината им обагряше кожуха й в меко сребристо. По устните на Едион изплува лека усмивка.
48.
Трудиха се цяла нощ, пускайки котва само колкото екипажът да закърпи дупката в каютата на Манон. Засега щеше да издържи, увери го капитанката, но боговете да са им на помощ, ако ги връхлетеше още някоя буря, преди да достигнат блатата.
Обгрижваха ранените часове наред и Дориан се благодареше за малкото лечебна магия, научена от Роуан, с чиято помощ спояваше раздраната плът на моряците. Успяваше да задържи скромната вечеря в стомаха си единствено като се преструваше, че сглобява пъзел или кърпи скъсан плат. Но отровата... Нея оставяше на Роуан, Елин и Гавриел.
Когато в утринното небе са разля потискащо сивкавата светлина на зората, лицата им бяха болнави жълтеникави петна, потънали дълбоко под очите им. Поне Фенрис вече куцукаше наоколо, а Едион беше позволил на Елин да излекува коляното му само колкото да стане на крака, но... Положението си оставаше плачевно.
Дориан плъзна поглед по окървавената палуба и коленете му се олюляха леко. Някой беше изхвърлил труповете на илкените зад борда, а и повечето кръв беше измита, но... Ако Хрътката говореше истината, нямаха време да се отбиват до някое пристанище, за да поправят останалите щети по кораба.
Ниско, тътнещо ръмжене привлече погледа му към другия край на палубата, към носа.
Вещицата още беше там. Цяла нощ бе почиствала раните на Абраксос и продължаваше и сега. Едно от изчадията го беше ухапало няколко пъти – за щастие, по зъбите им нямаше отрова, но... уивърнът беше загубил кръв. Манон не допускаше никой друг край него.