Империя на бури

Дориан надникна към Едион. Лицето на Вълкът на Севера беше напрегнато и ашриверските му очи блестяха ярко, кипнали от мислите, които му навяваше изповедта на вещицата.

– Аз съм последната крочанска кралица – продължи с леко скован глас Манон, сякаш за пръв път го признаваше пред себе си, – последната пряка потомка на самата Рианон Крочан.

Елин само прокара език по зъбите си и повдигна вежди.

– И – продължи Манон, – независимо дали баба ми го признава, или не, аз съм наследница на вещерския клан на Черноклюните. Сестрите ми, които се бият рамо до рамо с мен от сто години, са прекарали повечето от тях в избиване на крочанки. В мечти за родината ни, където аз им обещах да се завърнем. Но сега Тринайсетте ми са разпилени кой знае къде, а аз съм низвергната. И наследница на короната на заклетите ни врагове. Така че не само твоите планове, Ваше Величество, са отишли по дяволите. Вземи се в ръце и измисли какво да правите от тук нататък.

Две кралици – сред тях имаше две кралици, осъзна Дориан.

Елин затвори очи и от гърдите й се изтръгна груб, дълбок смях. Едион пак се напрегна, сякаш не знаеше дали смехът й ще доведе до насилие, или до примирие, но Манон не помръдна от мястото си. Готова да понесе каквото и да я връхлетеше.

Елин отвори очи с поугаснала, но все така режеща усмивка и каза на вещерската кралица:

– Знаех си, че не напразно съм спасила жалкия ти задник.

Манон й отвърна с ужасяващо подсмихване.

Елфите като че ли си отдъхнаха, Дориан също.

Но тогава Фенрис подръпна долната си устна, оглеждайки небето.

– Не разбирам само защо е чакал толкова, за да атакува. Ако Ераван ви иска мъртви – той кимна към Дориан и Елин, – защо ви е позволил да съзреете, да натрупате сили?

Дориан се помъчи да не изтръпне при мисълта колко уязвими са били някога.

– Защото му избягах – обясни Елин. На Дориан не му се щеше да си припомня за онази нощ преди десет години, но споменът изплющя като камшик в неговото съзнание, както и в това на Елин и Едион. – Мислеше ме за мъртва. А Дориан... баща му го е бранил. Доколкото е могъл.

Дориан опита да прогони и този спомен. Особено когато Манон килна въпросително глава.

– Майев знаеше, че си жива – обади се Фенрис. – По всяка вероятност същото важи и за Ераван.

– Може тя да му е казала – предположи Едион.

Фенрис извърна глава към генерала.

– Никога не е общувала нито с Ераван, нито с Адарлан.

– Доколкото вие знаете – поправи го Едион. – Освен ако не обича да приказва в спалнята.

Очите на Фенрис притъмняха.

– Майев не споделя властта си с никого. За нея Адарлан беше само пречка. И до ден-днешен е така.

– Всеки си има цена – изтъкна Едион.

– Безименна е цената на нейната преданост – озъби му се Фенрис. – Тя не се продава.

Елин застина от думите на воина.

Примигна насреща му и сбърчи вежди, докато устните й повтаряха безмълвно твърдението му.

– Какво има? – загрижи се Едион.

– Безименна е цената... – пророни Елин. Едион отвори уста, несъмнено за да разбере какво е привлякло интереса й, но Елин извърна умислена гримаса към Манон. – Могат ли вещиците да виждат в бъдещето? Като оракули?