Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Няма да стане бързо — изсумтя Шанд, докато прахосваха силите си в борба с изкривеното пространство и време.
— Не мога да проумея с какво Фейеламор стресна така Рулке — сети се изведнъж Малиен. — За миг го вцепени.
— Лиан ще ти обясни.
Лиан, който търкаше зачервените си очи, поклати глава.
— Трябва да знаем! — скастри го Игър, който се опитваше да овладее някакъв процес заедно с Талия.
Младият летописец потисна чувствата си.
— Книгата на Ялкара ми разкри част от историята. От нея узнах как е започнало всичко.
— Нали уж бе изгорена, без някой да я разгадае? — изгледа го Игър с подозрение.
— Това пък е друга история и ще я оставя за по-нататък — подсмихна се Лиан невесело. — Чуйте накратко какво научих.
В прастарата древност на Талалейм живели две човешки раси.
Фейлемите били надарени духовно, а и се множали. Мариемите пък находчиво измисляли и боравели с устройства и машини, но не били плодовити. С времето двете раси се отчуждили напълно, защото създавали и усъвършенствали коренно различни умения и култури. Не се смесвали и разликите между тях се задълбочавали.
Мариемите трупали богатство и мощ, градили цивилизацията си с машини, които вършели работата вместо тях. Не се чувствали свързани с природата и си поставили за цел са я укротят и опитомят. Изсичали прекрасни гори, които дотогава покривали цели континенти. Премествали руслата на реки, прокарвали пътища през дивите земи и строяли огромни градове. Фейлемите били изтласквани в най-неприветливите, най-неплодородните земи, докато мариемите присвоявали все по-голяма част от света.
Фейлемите пък били неотделима част от земята си, защото знаели, че са само един от видовете в огромната плетеница на живота. Не им било нужно нищо от цивилизацията освен изкуството. Стигал им и животът на душата. Не посягали нито на дърво, нито на животно, без да благодарят за получения дар. Не създавали нито градове, нито машини…
Игър отскочи назад с проклятие — въздействието, което бе подхванал, прекъсна с трясък и дъжд от едри лилави искри. Порутените стени увиснаха над хората и се заклатиха като гумени.
— Няма да успея! — призна той прегракнал. — Каркарон е толкова променен!
— Измислих нещо.
Малиен зашепна на ухото му и той кимна.
— Има смисъл да опитаме.
Тя сътвори едно от своите кълба и го разшири да обхване всички. Вътре бяха предпазени от чудатостите на кулата, макар гледките и звуците да стигаха до тях. Притъмня и Шанд накара върха на тоягата си да грейне. Продължиха усилията си да възстановят портала.
— Слушаме те, Лиан — подкани Малиен.
— Фейлемите разбирали, че накрая мариемите ще ги довършат. С изсичането на последната гора не биха имали нито място, нито желание да съхранят живота си. Мариемите биха ги унищожили не от злоба, а с алчно равнодушие.
Решили да намерят начин да възпрат мариемите и да си върнат предишния Талалейм. От безизходица съешавали най-надарените и чувствителните си сънародници като домашни животни, за да се родят деца с такива сили на съзнанието, с такава дарба за илюзии, че мариемите да бъдат безпомощни пред тях.
Мариемите пък били започнали опити с портали, за да се пренасят мигновено навсякъде из Талалейм. Отначало си помагали с примитивни устройства и рядко постигали желаното, но фейлемите знаели, че техните врагове скоро ще ги усъвършенстват и тогава не би останало място, където да се скрият от тях. Затова изучили принципите, заложени в порталите, узнали и как мариемите ги насочват чрез волята си. Възползвали се от огромното си превъзходство в духовните способности и отворили портал към най-непоносимия кошмар на оскъдицата и зверството — пустотата.
— Значи е истина, че всичко е започнало заради фейлемите — промълви Малиен.
— Да! Така открили своя шанс да опазят Талалейм. С могъществото на общата воля наложили такава илюзия, че повели всички мариеми през този портал. Когато се озовали в пустотата, мариемите прозрели заблудата, но било късно. Фейлемите запечатали портала, за да не го отворят никога вече.
Заели се да възродят красотата на своя Талалейм. Разбили бентовете, срутили градовете и засадили наново горите. Другата раса била заличена от техните Предания, наложили и забрана върху машините и магическите творения, които едва не съсипали техния свят. Постепенно изтреблението на мариемите се превърнало в смътна мълва, в плашещ мит. А след хилядолетие природата премахнала и последните следи от присъствието на тази раса.
В пустотата, където единствено оцеляването е важно, повечето мариеми били избити още в първите дни. След месец от милионите останали хиляди. С годините те намалели още повече, докато се приспособят. Който запази живота си в пустотата, се преобразява бързо. И когато оскъдните стотици от бившите мариеми си присвоили Аакан, те почти по нищо не приличали на онези, които били прогонени от Талалейм. Това била нова човешка раса. Наричали се карони. От някогашния живот пазели спомен само за тогавашното си име и за коварството.