Върховният повелител

— Но какво означава това?

Акарин събра върховете на пръстите си и забарабани замислено с тях.

— Двайсет магьосници. Преди четири дни. Тръгнали са преди ичаните да нападнат Крепостта. Каква ли е била целта им?

— Да пазят Южния проход? – предположи Сония. – Болкан остави нашия ескорт в Крепостта. Може да е решил, че Южният проход също има нужда от защита.

Акарин поклати глава.

— Щяхме да ги срещнем по пътя. В деня на нападението сигурно вече са се намирали на северното разклонение, но все още далеч от Крепостта. И по някаква причина са се върнали в Калия.

— За да докладват за придвижването на ичаните? – предположи Сери.

— Всичките двайсет магьосници? – Акарин се намръщи още повече. – Надявам се Гилдията да не е планирала някой глупав ход.

— Няма да се изненадам – отбеляза сухо Такан.

Сери погледна към масата.

— Хайде да похапнем, докато не е изстинало. Някой иска ли вино?

Сония отвори уста, за да отговори, но замръзна на място. В съзнанието й се появи картина: три каруци се движеха по главния път към града. Във всяка се возеха по няколко мъже и жени, всички облечени с великолепни дрехи. Първата каруца спря. Водачът й се обърна и погледна към човека, който предаваше образа. Сония потрепери, разпознавайки Карико. Той подаде юздите на мъжа, който седеше до него и скочи на земята.

— Излез, излез гилдийски магьоснико – извика той.

От всички страни ги засипаха магически удари, но не успяха да им причинят никаква вреда – всяка каруца бе обвита с мощна бариера.

— Засада – чу Сония шепота на Акарин.

Карико огледа къщите и улицата, след което се обърна към съюзниците си.

— Кой иска да ловува?

Четирима ичани слязоха от каруците. Те се разделиха и тръгнаха към къщите от двете страни на пътя. Двама от тях водеха по един ийл със себе си. Животните лаеха въодушевено.

Картината рязко се смени. Пред погледа на Сония се появи прозорец, стая и магьосник с пурпурна мантия.

— Ротан! – ахна тя. Образът изчезна и тя се втренчи ужасено в Акарин. – Ротан е с тях!

„Доста години минаха от последния ми урок или сражение на Арената” – помисли си Ротан, докато притичваше през двора към задната врата на къщата.

Стратегията на Ийкмо беше проста. Когато сачаканците не виждаха нападателите си, те не можеха да отвърнат на ударите им. Магьосниците от Гилдията щяха да нанасят удари иззад прикритията си, после щяха да сменят позициите и отново да нападат. Когато изчерпеха силата си, щяха да се скрият и да почиват.

Ротан бързаше към стаята си, която гледаше към улицата. Жителите на градчето отдавна бяха евакуирани, а всички къщи бяха оставени незаключени, в подготовка за засадата. Когато надникна навън, той видя един сачаканец, който отиваше към вратата на съседната къща. Ротан нанесе мощен удар и със задоволство забеляза, че мъжът спира. Но сачаканецът бързо се обърна и се запъти към него. Магьосникът се сепна и бързо излезе от стаята.