Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Така мина много време, накрая Бернат Пленса-и-Пунсода се съвзе, огледа се и вече не можеше да сдържа плача, който идваше от дълбините на душата му. Закри лицето си с ръце. Когато се почувства по-спокоен, стана от креслото за четене; хвърли още един внимателен поглед на целия кабинет, докато си слагаше палтото. Сбогом, ciao, à bientôt, adiós, tschüss, vale, dag, bye, αντίο, пока, la revedere, viszlát, head aega, lehitraot, tchau, maa as-salama, puix beixlama332, приятелю мой.
331 В Адриановата Аркадия (лат.). – Б. пр.
332 Довиждане на италиански, френски, испански, немски, латински, нидерландски, английски, гръцки, руски, румънски, унгарски, естонски, иврит, португалски, арабски, арамейски. – Б. пр.
36
Влезе в живота ми деликатно, както първия път, и аз не помислих повече нито за Едуард, нито за Отилие, нито за моите лъжи, мислех само за твоето тихо и успокояващо присъствие. Адриа й каза разполагай с къщата, разполагай с мен. Предложи й да избере една от две стаи, за да устрои ателието си за рисуване и за своите книги и дрехи, и за твоя живот, ако желаеш, любима Сара; но аз не знаех, че за да се побере целият живот на Сара, бяха нужни много повече шкафове, отколкото Адриа можеше да й предложи.
– Много ми харесва. По-голяма е от ателието ми в Париж – каза ти, гледайки стаята на Лола Чика от вратата.
– Светла е и много тиха. Понеже е вътрешна.
– Благодаря – каза и се обърна към мен.
– Не трябва да ми благодариш. Аз ти дължа благодарност.
Тогава бързо се отдръпна от мен и влезе в стаята. На стената в ъгъла до прозореца висеше картинката с жълтите гардении на Миньон и я приветстваше с добре дошла.
– Но как...
– Харесва ти, нали?
– Как разбра?
– Ти кажи харесва ли ти?
– Това е предметът, който най-много ми харесва от цялата къща.
– Е, сега вече е твой.
Тя благодари, като дълго време съзерцава права гардениите.
А следващото действие, почти литургично за мен, беше да добавим името Сара Волтес-Епстейн на пощенската кутия във входа и след десет години живот в самота, посветен на писане и четене, отново започнаха да се чуват стъпки или лъжичката, която почуква по стъклото на чашата, или задушевна музика, която идваше от нейното ателие, и аз си помислих, че можем да бъдем щастливи. Но Адриа не помисли да приключи с другия отворен фронт; когато прибереш в архива някой проблем, без да го разрешиш, може да си имаш много неприятности. Знаех си, но радостта беше по-голяма от благоразумието.
При новото положение най-трудно за Адриа беше да приеме онези забранени зони, които Сара наложи в живота им. Разбра по учудването й, когато й предложи да се запознае с леля Лео и братовчедите от Тона.
– По-добре да не намесваме семейството – отговори Сара.
– Защо?
– Не искам неприятности.
– Искам да се запознаеш с леля Лео и братовчедите, ако ги намерим. Не искам да ти създавам никакви неприятности.
– Не искам проблеми.
– Няма да има проблеми. Защо смяташ, че от това ще възникнат проблеми?
Когато пристигна багажът с рисунките, недовършените работи, стативите за рисуване, въглените и цветните моливи, Сара направи тържествено откриване на ателието си и ми подари рисунка с молив на гардениите на Миньон, която окачих и която още стои на стената, където преди беше оригиналът. И ти се залови за работа, защото беше изостанала с илюстрациите, възложени ти от две френски издателства за едни детски приказки. Дни на мълчание и спокойствие, ти рисуваше, аз четях или пишех. Срещахме се в коридора, навестявахме се от време на време, сутрин пиехме кафе в кухнята, гледахме се в очите, без да говорим, за да не накърним неочаквано завърналото се крехко щастие.