Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Чорапите. Какво искаш да търся?
Джонатан беше казал на Пласида, а тя предаде на Катерина. Пласида добави, че Адриа я беше помолил да сложи една книга да се вари. Изобщо не е на себе си.
И сега пред славянските литератури Катерина му повтаря знаете ли коя съм, Адриа? А той отвръща: пряко допълнение. Така че се обади уплашена на доктор Далмау и на Бернат. А доктор Далмау се обади уплашен в старческия дом на доктор Валш и му каза струва ми се, че е време. Минаха няколко дни в обстойни прегледи, тестове, изследвания и коси погледи към резултатите. Дни на мълчание. Хайде сега, непряко допълнение. Накрая доктор Далмау се обади на Бернат и на братовчедите от Вик. Бернат предложи да се съберат у него и се погрижи да налее в чашите вода от Тасмания. Доктор Далмау им обясни какви стъпки трябва да предприемат.
– Но това е човек, който... – Шеви, възмутен от съдбата, още се бунтуваше: – който говори седем-осем езика!
– Тринайсет – уточни Бернат.
– Тринайсет? Само да се обърна, и вече е научил още един. – Очите му светнаха: – Нали виждате, докторе? Тринайсет езика! Аз съм селянин, по-възрастен съм, а знам само един и половина. Не е ли несправедливо? А?
– Каталонски, френски, испански, немски, италиански, английски, руски, арамейски, латински, гръцки, нидерландски, румънски и иврит – оповести Бернат. – И можеше да чете спокойно на още шест или седем.
– Виждате ли, докторе? – Неоспорим медицински аргумент на Шеви Ардевол, който отваряше още един фронт за отчаяна защита.
– Вашият братовчед беше изключителен човек – прекъсна го учтиво докторът. – Знам, защото го познавах отблизо. Ако ми позволите, смятам се за негов приятел. Но вече е свършено. Мозъкът му постепенно изсъхва.
– Каква мъка, каква мъка, каква мъка...
След като негодуваха напразно още няколко минути, се споразумяха, че най-доброто, което могат да направят, е да уредят живота на Адриа и да приемат това, което той самият беше разпоредил, когато умът му още беше ясен. Бернат си помисли колко е тъжно да се разпореждаш за времето, когато няма да те има; да казваш и пишеш оставям апартамента в Барселона на моите братовчеди Шавиер, Франсеск и Роза Ардевол по равни части. За моята библиотека, когато вече няма да ми служи за нищо, разпореждам Бернат Пленса да реши дали да я вземе за себе си, или да я дари на университетите в Тюбинген и Барселона съобразно с техните интереси. Да се заеме с това, ако желае, тъй като той ми помогна да я подредя преди много години, когато участвахме в сътворението на света.
– Нищо не разбирам. – Шеви, объркан, в деня, когато се срешнаха при адвоката.
– Адриа се шегува. Боя се, че само аз мога да разбера шегата – поясни Бернат.
– Разпореждам госпожа Катерина Фаргес да получи като възнаграждение сума, равна на заплатата й за две години. Същевременно Бернат Пленса има право да задържи за себе си каквото пожелае от онова, което не е упоменато в настоящото завещание, или по-скоро наръчник с указания. И да взема решения и да се разпорежда с останалите вещи, включително когато става дума за ценни предмети, например колекцията от монети или ръкописите, в случай че не сметне за необходимо да бъдат дарени на споменатите университети. По тези въпроси ви препоръчвам да се обърнете за мнение към професор Йоханес Каменек от Тюбинген. Колкото до автопортрета на Сара Волтес-Епстейн, нека да бъде предаден на нейния брат Макс Волтес-Епстейн. А окачената в столовата картина на Модест Уржел, която изобразява манастира „Санта Мария де Жери“, желая да бъде дарена на брат Жулиа от стария манастир „Сант Пере Бургалски“, който е отговорен за всичко.
– Моля? – Шеви, Роза и Кико едновременно.
Бернат отвори уста и я затвори. Адвокатът погледна още веднъж и каза да, да, тук пише брат Жулиа от „Сант Пере Бургалски“.
– Кой може да е, мамка му – каза Кико от Тона недоверчиво.
– А какво значи, че е виновен? Виновен за какво?
– Не, не, казва „отговорен“.
– Отговорен за какво?
– За всичко – отвърна адвокатът, след като погледна в документа.
– Това после ще го изясним – каза Бернат. Знак към адвоката да продължи.
– Ако не може да бъде намерен или откаже да я приеме, нека бъде предложена на госпожа Лаура Байлина от Упсала. В случай че и тя не я приеме, възлагам на господин Бернат Пленса да намери най-доброто решение. Освен това споменатият Бернат Пленса трябва да предаде на издателя, както вече сме се уговорили, книгата, която съм му поверил.