Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Какво имате предвид, капитане? — попита Кореноплод и изтръгна пурата си.

— Буун е сменил кожата си в стаята за свиждания. Къде е кожата?

Измина дълъг момент на тишина, докато останалите осъзнаваха последиците от този въпрос.

— Би ли проработило? — попита Кореноплод настойчиво.

— Богове, мисля, че би могло. — Вихрогон почти онемя.

Той извади клавиатура, дебелите му пръсти летяха по гномските букви. Нов видеопрозорец се появи на екрана. На него се виждаше как друг гоблин напускаше стаята. Той много приличаше на Буун. Много, но не точно. Нещо не беше съвсем наред. Вихрогон приближи главата на гоблина. На голямо увеличение беше ясно, че кожата му не пасва. Като цяло липсваха парчета и изглеждаше, че гоблинът държи заедно ръбове през кръста си.

— Направил го е. Не мога да повярвам.

— Всичко е било планирано — каза Зеленика. — Не е било действие по възможност. Буун изчаква, докато кожата му започва да се сменя. Тогава посещава чичо си и отлепят кожата. Генерал Стълбус си слага кожата и просто излиза от предната врата, заблуждавайки всичките ти скенери по пътя си. Когато името на Буун се появява отново, ти си мислиш, че е бъг. Просто, но абсолютно гениално.

Вихрогон се отпусна в специално проектирания си офисен стол.

— Това е невероятно. Гоблините могат ли да го направят?

— Шегуваш ли се? — каза Кореноплод. — Добра гоблинска шивачка може да отлепи кожа без една-единствена сълза. От това си правят дрехите. Когато се загрижат да носят някакви.

— Знам това. Имах предвид, биха ли могли гоблините да измислят всичко това сами? Не мисля така. Трябва да хванем Стълбус и да разберем кой е планирал всичко това.

Вихрогон се свърза с камерата на Гномски в клиниката на доктор Аргон.

— Ще проверя дали Опал Гномски си е все още там. Тези неща са точно в неин стил. — След минута се обърна със стола си, за да срещне лицето на Кореноплод. — Не. Все още в страната на сънищата. Не знам дали това е добро или лошо. Не ми се иска да събуждам Опал, но поне ще знаем срещу какво се изправяме.

Една мисъл осени Зеленика и кръвта се отдръпна от лицето й.

— Не мислиш, че може да е той, нали? Може ли да е Артемис Фоул?

— Със сигурност не — каза Вихрогон. — Не може да е Калното създание. Невъзможно.

Кореноплод не беше убеден.

— На твое място не бих си играл много с тази дума. Зеленика, докато хванем Стълбус, искам да подпишете пакет за наблюдение и да прекарате няколко дни по следите на момчето. Разберете какво крои. За всеки случай.

— Слушам, сър.

— А ти, Вихрогоне. Разрешавам подобрение на наблюдението. Каквото ти трябва. Искам да чуя всяко обаждане, което Артемис прави, и всяко писмо, което праща.

— Но, Юлиус, аз самият наблюдавах изтриването на паметта му. Сладка работа. Изкопах спомена му за феите по-чисто от гоблин, който изсмуква охлюв от черупката му. Ако се покажем на входната врата на Артемис, танцувайки канкан, пак няма да си ни спомни. Ще трябва някакъв засаден спусък, за да предизвика дори частично връщане.