Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Кореноплод я потупа по рамото, голямата му ръка изкара въздуха от белите й дробове.

— Горе главата, капитане. Има живот под земята, нали знаеш.

— Знам — каза тя с абсолютна липса на убеждение.

Совалката отби до П37. Кореноплод отвори вратата, тръгна да слиза и тогава спря.

— Ако ще направи някаква разлика, — каза той тихо, сякаш му беше неудобно. — Гордея се с теб, Зеленика.

И изчезна през вратата и в тълпата от полицаи, които бяха насочили оръжията си към входа на шахтата.

Прави разлика, помисли си Зеленика, докато гледаше как началникът поема контрол над ситуацията. Голяма разлика.

Шахтите бяха естествени магмени отдушници, които се простираха от ядрото на земята до повърхността й. Повечето избликваха изпод водата, осигурявайки топли течения, които хранеха животни в дълбоки води, но някои процеждаха газовете си през мрежата от пукнатини и цепнатини, осеяли сухоземната повърхност. ПНЕ използваше магмените потоци, за да задвижва офицерите си до повърхността в титаниеви яйца. По-лежерно пътуване със совалка можеше да се предприеме със спална шахта. П37 излизаше в центъра на Париж и доскоро беше използвана от гоблините в контрабандните им операции. Публично затворен от много години, терминалът на шахтата беше изпаднал в занемареност. Понастоящем обитателите на П37 бяха членове на филмова компания, които снимаха филм за бунта Бюа Кел. Ролята на Зеленика щеше да играе трикратната носителка на наградата АМР Скайлар Торф, а Артемис Фоул щеше да бъде изцяло изобразен от компютър.

Когато Зеленика и Кореноплод пристигнаха, майор Риск Кафяво Водорасло беше поставил три стратегически полицейски екипа до входа на шахтата.

— Каква е ситуацията, майоре? — заповяда Кореноплод.

Кафяво Водорасло посочи входа.

— Имаме един път на влизане и излизане. Всички второстепенни входове са отдавна затворени, така че ако Стълбус е там, ще трябва да мине през нас, за да си иде вкъщи.

— Сигурни ли сме, че е вътре?

— Не — призна майор Кафяво Водорасло. — Прихванахме сигнала му. Но, който и да му е помогнал да избяга, е можел да среже главата му и да махне трансмитера. Това, което знаем със сигурност, е, че някой си играе игрички с нас. Пратих някои от най-добрите елфи в Разузнаването и те се върнаха с това.

Риск им подаде звукова пластина. Пластинките бяха с размера на нокът на палец и обикновено се използваха, за да записват кратки пожелания за рожден ден. Тази беше във формата на торта за рожден ден. Кореноплод затвори пръстите си около пластинката. Топлината от ръката му щеше да задвижи микроверигите й.

Съскащ глас излезе от малкия говорител, евтиното окабеляване го правеше още по-влечугов.