Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Не знам. Може да е капан. При всички случаи, не можете да влезете там сам.

Кореноплод кимна.

— Знам. Дори аз не съм толкова упорит. Както и да е, Риск сигурно ще е подсигурил ситуацията, докато пристигнем. Не обича да чака висшите офицери да пристигнат. Като някой друг, който познавам, а, Зеленика?

Зеленика наполовина се усмихна, наполовина направи гримаса. Беше порицавана повече от веднъж, защото не следваше заповедта да изчака подкрепление.

Кореноплод издигна звукоизолираща бариера между тях и пилотът.

— Трябва да поговорим, Зеленика. За работата с майора.

Зеленика погледна началника си в очите. В тях се долавяше тъга.

— Не съм го получила — отсече тя, неспособна да скрие облекчението си.

— Не. Не, взехте го. Или ще го вземете. Официалното обявление е утре. Първата жена майор в историята на Разузнаването. Голямо постижение.

— Но, началник, не мисля, че…

Кореноплод я накара да замълчи с мах на пръста си.

— Искам да ти кажа нещо, Зеленика. За моята кариера. Всъщност е метафора за твоята кариера, така че слушай внимателно и виж дали ще можеш да я разбереш. Преди много години, когато все още си носела бебешки костюми с подплатени задни части, аз бях способен пилот в Разузнаването. Обожавах миризмата на чист въздух. Всеки момент, прекаран под лунната светлина, беше златен.

Зеленика не изпитваше затруднение да се постави на мястото на началника. Чувстваше се точно по същия начин за собствените си пътешествия до повърхността.

— Така че си вършех работата толкова добре, колкото можах — може би твърде добре, както се оказа. Един ден отидох и ме повишиха.

Кореноплод затегна прочистваща сфера на края на пурата си, за да не се разнася миризмата. Беше рядък жест.

— Майор Юлиус Кореноплод. Беше последното нещо, което исках, затова отидох в офиса на началника и му го казах. „Аз съм полева фея“ казах му аз. „Не искам да седя зад бюро и да попълвам електронни документи.“ Вярваш или не, бях доста развълнуван.

Зеленика се опита да изглежда смаяна, но не можеше. Началникът прекарваше повечето си време във възбудено червенолицево състояние, което обясняваше прякора му, Червено цвекло.

— Но началникът ми каза нещо, което промени мнението ми. Искаш ли да знаеш какво беше?

Кореноплод продължи с историята си, без да чака отговор.

— Началникът ми каза: „Юлиус, това повишение не е за теб, а за Народа.“ — Кореноплод повдигна вежда. — Виждаш ли накъде бия?

Зеленика виждаше какво има предвид. Това беше недостатъкът в доводите й.

Кореноплод постави ръка на рамото й.

— Народът има нужда от добри офицери. Феи като теб, които да ги пазят от Калните създания. Щях ли да предпочета да летя наоколо с вятъра в ноздрите ми? Да. Щях ли да направя много добро? Не.