Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Артемис активира рентгена и го плъзна под вратата на депозитната кутия до Бътлър. Телохранителят беше наел собствената си кутия два дни след Крейн и Спароу. Беше логично кутиите да са една до друга, освен ако Крейн и Спароу не бяха поискали специфичен номер. В такъв случай, бяха обратно в началото. Артемис сметна, че този първи опит да откраднат „Феиния крадец“ имаше четиридесет процента шанс за успех. Нямаше идеални шансове, но единствената му възможност беше да продължи. Най-малкото, щеше да научи повече за защитата на банката.

Малкият екран на играта показа, че кутията е пълна с пари.

— Не — каза Артемис. — Само пари в брой.

Бътлър повдигна вежда.

— Знаете какво казват — никога не можеш да имаш прекалено много кеш.

Артемис вече се беше преместил на друга кутия.

— Не днес, стари приятелю. Но да запазим наема на нашата кутия, в случай че трябва да се върнем.

Следващата кутия беше пълна с легални документи, вързани с ленти. Тази след нея беше претрупана с освободени диаманти върху поднос. Артемис взе златото в четвъртата кутия. Фигуративно казано. Вътре в кутията имаше дълга тръба, която съдържаше навито платно.

— Мисля, че го намерихме, Бътлър. Мисля, че може да е това.

— Ще имаме достатъчно време да се вълнуваме, когато картината виси на стената в имението Фоул. Побързайте, Артемис, ръцете започват да ме болят.

Артемис запази спокойствие. Разбира се, Бътлър беше прав. Бяха още далеч от притежаването на „Феиния крадец“, ако наистина картината беше изгубеният шедьовър на Ерве. Можеше да е просто пастелна рисунка на хеликоптер на някой горд дядо.

Артемис премести рентгеновата машина на дъното на кутията. Нямаше маркировки на производителя, но често майсторите бяха твърде горди и не можеха да устоят на изкушението да поставят подпис някъде. Дори ако никой друг не знаеше, че има такъв подпис, освен тях. Артемис търсеше двайсет секунди преди да намери това, което търсеше. Вътре в самата врата, на задния панел беше гравирана думата Блокен.

— Блокен — каза момчето триумфално. — Бяхме прави.

В света имаше само шест фирми, които можеха да произвеждат депозитни кутии от такова качество. Артемис беше хакнал компютрите им и намери Интернационалната банка в списъка с клиентите им. Блокен беше малка семейна компания във Виена, която също произвеждаше кутии за няколко банки в Женева и Каймановите острови. Бътлър направи малко посещение в работилницата им и открадна два ключа. Разбира се, ключовете бяха метални и нямаше да убегнат на детектор, освен ако по някаква причина се допускаше метал.