Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Въпреки сериозността на положението, Кореноплод се подсмихна. Не можеше да устои на възможността да понервира самодоволния кентавър.

— Нашият конски приятел тук проектира автоматизираната система за сигурност на Ревльов връх съвсем сам.

Вихрогон се нацупи, а когато кентавър се цупи, долната му устна почти достига брадичката му.

— Не е от системата. Системата е безопасна. Всеки затворник има стандартния сънотърсач в главата. Дори ако гоблин по някакво чудо успее да избяга, можем дистанционно да го докараме до безсъзнание и после да го приберем.

Зеленика вдигна длани.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че сънотърсачът не предава сигнал. Или ако предава, не го хващаме.

— Това е проблем.

Кореноплод запали вредната си гъбена пура. Пушекът веднага беше премахнат от въздушен рециклатор на бюрото му.

— Майор Кафяво Водорасло е навън с мобилната секция и се опитва да поправи сигнала.

Риск Кафяво водорасло наскоро беше повишен във втори командващ след Кореноплод. Не беше от типа, който обичаше да седи на бюро, за разлика от брат си, ефрейтор Лишей Кафяво Водорасло, който не би поискал нищо друго, освен да заседне зад някое хубаво безопасно бюро за остатъка от кариерата си. Ако Зеленика беше принудена да приеме повишението, се надяваше да бъде поне наполовина майор, какъвто е той.

Зеленика върна вниманието си към стенния екран.

— Така, кой е посещавал генерал Стълбус?

— Един от хилядата му племенници. Гоблин на име Буун. Очевидно, това значи благородна вежда на гоблински жаргон.

— Помня го — каза Зеленика. — Буун. В „Митници и акцизи“ смятат, че той е един от гоблините зад контрабандната операция на Бюа Кел. Няма нищо благородно в него.

Вихрогон отвори една папка на стенния екран с лазерната си показалка.

— Ето го списъка с посещенията. Буун се чекира в седем и петдесет, време на Нисшите елементи. Поне това мога да ти покажа на видео.

Зърнест екран показа обемист гоблин в достъпния коридор на затвора, който нервно ближеше очните си ябълки, докато охранителният лазер го сканираше. Щом беше потвърдено, че Буун не се опитва да внесе нищо, входът за посетители се отвори.

Вихрогон превъртя надолу списъка.

— И виж тук. Чекира се обратно в осем и петнадесет.

Буун си тръгна бързо и беше очевидно, се чувстваше некомфортно в учреждението. Камерата на паркинга показа как се връща на четири крака до колата си.

Зеленика прегледа списъка внимателно.

— Значи, казваш, че Буун се е чекирал пак в осем и петнадесет?

— Точно го казах, нали, Зеленика? — отвърна раздразнено Вихрогон. — Ще го кажа бавно отново. Осем и петнадесет.

Зеленика грабна лазерната показалка.

— Ако това е вярно, тогава как е успял да се чекира обратно в осем и двадесет?

Беше вярно. Осем реда по-надолу в списъка името на Буун се появяваше пак.