Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Ключалката на главния ключ беше един метър отвъд стоманената пейка. Артемис се наведе, доколкото можа, без да изгуби баланса си, и постави втория ключ в ключалката му. Пасна идеално. Артемис бързо се дръпна назад. Сега Бътлър можеше отново да закрие кутията на Крейн и Спароу. Целият план разчиташе на предположението, че пазачите ще се концентрират основно върху Бътлър и няма да забележат тънък прът да се разтяга към главната ключалка. Помагаше и фактът, че прътът беше точно същият цвят като депозитните кутии.

Артемис се върна към оригиналната кутия и завъртя дръжката. Макарата и кабелната система вътре в пръта завъртяха другата дръжка по същото време. И двете ключалки светнаха в зелено. Кутията на Крейн и Спароу се отвори. Артемис изпита момент на задоволство. Приспособлението му беше проработило. И пак, нямаше причина да не проработи: всичко беше подчинено на законите на физиката. Невероятно беше как най-непроницаемата електронна защита можеше да бъде преодоляна с прът, макара и шини.

— Артемис — изстена Бътлър. — Държането на ръце във въздуха започва да става неудобно. Така че ако не възразяваш.

Артемис прекъсна умственото си тържествуване. Все още не бяха излезли от трезора. Той върна дръжките обратно към оригиналната им позиция и дръпна лоста към себе си. И двата ключа изскочиха от дупките си. С натискането на един бутон, прътът се върна обратно към обичайната си дължина. Артемис обаче не сглоби обратно скутера още. Прътът можеше да е нужен, ако трябваше да претърсят други кутии.

Артемис разгледа ключалката с рентгеновия панел, преди да разтвори вратата още по-широко. Търсеше жици или вериги, които можеха да активират второстепенни аларми. Имаше една. Прекъсвач, прикрепен към портативен Клаксон. Щеше да бъде извънредно засрамващо за всеки крадец властите да бъдат известени от буйния вик на тръба за мъгливо време. Артемис се усмихна. Изглежда, Крейн и Спароу имаха чувство за хумор. Може би щеше да ги наеме като негови адвокати.

Артемис откачи слушалките от врата си, разпуквайки частите за ушите. Щом жицата вътре беше открита, той уви по малко около всяка страна на прекъсвача. Сега можеше спокойно да раздели прекъсвача, без да прекъсва веригата. Артемис го раздели. Клаксонът остана тих.

Най-накрая кутията стоеше отворена пред него. Вътре един-единствен тубус стоеше подпрян на задната стена. Тубусът беше изработен от плексиглас и в него имаше навито платно. Артемис взе тубуса и задържа платното към светлината. За няколко секунди наблюдава картината през прозрачната пластмаса. Не можеше да рискува да отвори тубуса, докато не бяха на сигурно място обратно в хотела. Прибързаната работа сега можеше инцидентно да повреди картината. Чакаше години, за да се сдобие с „Феиния крадец“, можеше да почака още няколко часа.