Измамата на Опал [bg] [ЛП]

— Платът е изплетен от камуфлажно фолио, така че сте практически скрити през цялото време. Спестява ви магическия щит — обясни Вихрогон. — Разбира се, функцията може да бъде изключена. Тези крила са вградени в костюма. Напълно прибиращ се шепнещ дизайн, чисто нова концепция в конструирането на крила. Захранени са от батерии в коланите ви и, разбира се, всяко крило има слънчеви панели за полети над земята. Костюмите разполагат също изравнители на налягане, така че вече можете да преминавате от една среда в друга, без да ви се преобърнат стомасите.

Кореноплод задържа втория костюм пред себе си.

— Тези сигурно струват състояние.

Вихрогон кимна.

— Нямате представа. Половината от бюджета ми за проучване за миналата година отиде за разработване на тези костюми. Няма да заместят старите поне още пет години. Тези двата са единствените операционни модели, с които разполагаме, така че ще го оценя, ако ми ги върнете. Удароустойчиви са, огнеупорни, невидими за радари и предават продължителен поток от диагностична информация обратно до Централното управление. Сегашната каска ни изпраща информация за жизнените показатели, но новият костюм ни изпраща втори поток, който може да ни каже дали имате запушена артерия, да диагностицира счупена кост и дори засича сухата кожа. Има дори бронирана плоча на гърдите, в случай че човек стреля по вас.

Зеленика задържа костюма пред зелен стенен екран и костюмът веднага стана изумруден.

— Харесва ми — каза тя. — Зеленото е моят цвят.

Риск Кафяво Водорасло си беше присвоил няколко прожектора оставени на място до филмовата компания и ги насочи към долното ниво на летището за совалки. Силната светлина засече всяка летяща прашинка и накара всички в района да се чувстват като под вода. Подполковник Кореноплод и капитан Бодлива Зеленика бяха на входа на стаята с извадени оръжия и свалени визьори.

— Какво мислите за костюма? — попита Зеленика, автоматично следейки многото дисплеи отзад на визьора си. Полицейските стажанти често имаха проблем с развиването на двойния фокус, който се изискваше, за да гледат едновременно терена и екраните на каската си.

— Не е зле — отвърна Кореноплод. — Лек като перце и дори не усещаш, че носиш крила. Не казвай на Вихрогон, че съм го казал; главата му и без това е достатъчно надута.

— Няма нужда да ми казва, началник — каза гласът на Вихрогон в слушалката. Говорителите бяха нова разновидност на гел-вибрацията и звучеше така, сякаш кентавърът беше с него вътре в каската му. — С вас съм всяка крачка по пътя от безопасността на совалката, разбира се.

— Разбира се — каза мрачно Кореноплод.

Двамата се придвижиха покрай будките за проверки. Вихрогон ги беше уверил, че няма възможна опасност в тази част на терминала, но кентавърът беше грешил и преди. А грешките на полето можеше да струват животи.