Измамата на Опал [bg] [ЛП]

Бузите на Кореноплод светеха като две нагревателни бобини.

— Д’Арвит — изруга той. — Мислех, че проблемите ни с гоблините са приключили. Изкушавам се да пратя един тактически отряд и да приема възможността, че Стълбус блъфира.

— Това би бил съветът ми — каза Риск. — Там няма нищо, което може да ви нарани. Дайте ми пет феи и ще го заключим във фургон преди и да осъзнае, че е бил арестуван.

— Да разбирам, че частта със съня в сънотърсача не работи? — каза Зеленика.

Риск сви рамене.

— Трябва да предположим така. Сънотърсачът не функционираше до този момент и когато пристигнахме, пластинката беше оставена за нас. Стълбус е знаел, че идваме. Дори е оставил съобщение.

Кореноплод удари юмрук в длан.

— Трябва да вляза. Вътре няма пряка опасност и не можем да приемем, че Стълбус е измислил начин да извърши заплахата си. Нямам избор наистина. Няма да ви заповядвам да идвате с мен, капитан Бодлива Зеленика.

Зеленика усети как стомахът й се свива, но преглътна страха. Началникът беше прав. Нямаше друг начин. Това означаваше да си полицай. Да защитаваш Народа.

— Няма нужда да ми давате заповед, началник. Доброволствам.

— Хубаво. Сега, Риск, пусни Вихрогон и совалката му през барикадата. Може и да влезем вътре, но няма да влезем невъоръжени.

Вихрогон имаше повече оръжия, натъпкани в задната част на една-единствена совалка, отколкото една човешка полиция имаше в целия си арсенал. Всеки сантиметър от стената беше покрит с прикрепени захранващи кабели или пушки, клатещи се от куки. Кентавърът седеше в центъра и настройваше един пистолет Неутрино. Той го подхвърли на Зеленика, когато тя влезе в совалката. Тя го хвана ловко.

— Ей, внимавай с това.

Вихрогон се подсмихна.

— Не се тревожи. Спусъкът все още не е програмиран. Никой не може да стреля с това оръжие, докато компютърът му не регистрира собственик. Дори ако попаднеше в гоблински ръце, щеше да е безполезно. Едно от последните ми подобрения. След бунта Буа Кел реших, че е време да подобрим сигурността си.

Зеленика уви пръстите си около ръкохватката на пистолета. Червена скенерна светлина се придвижи по пластмасовата дължина и стана зелена.

— Това е. Ти си собственикът. От сега този „Неутрино 3000“ е пистолет само на една жена.

Зеленика претегли прозрачния пистолет в юмрука си.

— Прекалено е лек. Предпочитам „2000“.

Вихрогон изведе характеристиките на бластера на стенен екран.

— Лек е, но ще свикнеш. Плюс е, че няма метални части. Захранва се от кинетика, движенията на тялото ти с резервна мини ядрена батерия. Естествено, свързан е с целева система в каската ти. Корпусът е практически непревземаем и, ако мога така да се изразя, си е готино парче хардуер.

Вихрогон подаде по-голяма версия на бластера на Кореноплод.

— Всеки изстрел се регистрира в полицейския компютър, така че можем да кажем кой е стрелял, кога е стрелял и в каква посока. Това би трябвало да спести много време пред екрана на Вътрешни работи. — Той намигна на Зеленика. — Нещо, което ще се радваш да чуеш.