Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Двамата другари били вече на път. Напредвали, докато превалило пладне. Тогава срещнали девойка, която яздела муле с бърз и равномерен ход. То било уморено и обляно в пот. Двамата рицари я поздравили, тя сторила същото. Попитали я дали знае нещо за кралицата.

— Мога да ви кажа за нея, ако искам.

Те я помолили в един глас.

— Какво ще ми дадете в замяна? — попитала тя.

— Госпожице — отговорил монсеньор Говен, — ще бъда ваш рицар, докато съм жив.

— В името на Бог — казал Ланселот, — поискайте всичко, което желаете, и ще го получите, ако то може да бъде открито някъде по света.

— Заслужавате да ви кажа — рекла тя.

Тогава им разкрила името на този, който бил отвел кралицата, и колко високомерен е той.

— Всичко това ми е добре известно — отвърнал монсеньор Говен. — Кажете ни по-скоро как можем да влезем в тези земи.

— Със сигурност това не е лесна задача, тъй като и двата пътя са много несигурни (тя им обяснила подробно). Вижте, надясно е пътят към Моста на Меча. Този другият, наляво, води до Подводния мост, а жителите на тази страна го наричат Изгубения мост.

— Сеньор — казал Ланселот, — изберете си един от двата пътя, тъй като вие също участвате в издирването на кралицата.

Монсеньор Говен избрал Изгубения мост.

— Тогава аз поемам по този на Меча.

— Сеньори рицари — казала девойката, — всеки един от вас ми дължи първия дар, който поискам от него.

Те й обещали и тя се отдалечила. Двамата другари разговаряли дълго заедно, ала монсеньор Говен не загатнал нищо за смъртта на Галео28 и за гнева на кралицата. Не попитал и къде е бил Ланселот, така загрижен и нещастен му изглеждал той. Без да се бавят повече, рицарите си взели довиждане и монсеньор Говен поел по пътя, който си избрал. От този момент разказът не споменава повече нищо за него и говори за Ланселот.