Измамна светлина [bg]

— Като ренесансовите майстори, които работели със своите ученици.

— Нещо такова — отвърна уредничката. — Или по-скоро като Кристо и Жан-Клод. Рядко се среща двойка художници в такъв синхрон. Всъщност са доста добри. И както виждам, обожават картината ти.

Клара познаваше артистичния тандем и подозираше, че Норман и Полет едва ли биха използвали тъкмо тази дума.

— Кой е онзи човек? — посочи изискания мъж, застанал до Гамаш.

— Франсоа Мароа.

Клара се ококори и се огледа из залата. Защо нямаше стълпотворение от хора, които се борят да се доберат до изтъкнатия търговец на произведения на изкуството? Защо единствено Арман Гамаш, който дори не беше художник, разговаряше с мосю Мароа? Основната цел на вернисажите не бе да отпразнуват постиженията на твореца. А да се създават контакти. По-добър контакт от Франсоа Мароа не можеше да се намери. След миг Клара осъзна, че едва ли много хора в залата са наясно кой е онзи човек.

— Както знаеш, той почти не ходи на изложби, но му дадох един каталог и мнението му беше, че произведенията ти са невероятни.

— Наистина ли?

Дори да преведеше "невероятни" от езика на артистичните среди на нормален език, пак си беше комплимент.

— Франсоа познава всички хора с вкус и пари — изтъкна уредничката. — Това е истински успех. Ако той харесва платната ти, се смятай за уредена. — Загледа се внимателно и добави: — Не познавам мъжа, с когото разговаря. Навярно е професор по история на изкуството.

Преди Клара да поясни, че не е професор, видя как Мароа премества поглед от портрета към Арман Гамаш. На лицето му бе изписан потрес.