Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Измамна светлина [bg]
Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Измамна светлина [bg]

Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:

Светът на изкуството е царство на светлосенки, в което нищо не е такова, каквото изглежда. Клара Мороу най-сетне сбъдва мечтата на живота си: самостоятелна изложба. При това не къде да е, а в престижния Музей на съвременното изкуство в Монреал. Но на сутринта след бляскавия вернисаж всичко се срива. В безукорната цветна градина на семейство Мороу, в идиличното планинско селце Трите бора, е намерен трупът на непозната в аленочервена рокля. Никой не разпознава по снимка Лилиан Дайсън — бивш арт критик и художник, спечелила си омразата на артистичните среди в Квебек преди цели двайсет години и изчезнала мистериозно след това. Защо се е завърнала Лилиан и по каква причина се е появила неканена на тържеството на Клара? Инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти пристигат в Трите бора, за да разрешат мистерията. Заподозрени за хладнокръвното убийство са не само Клара и всички нейни съседи и приятели, поканени на коктейла, но и изтъкнати членове на квебекския арт елит, уважили събитието в китното селце. Скоро става ясно, че светът на изкуството е царство на светлосенки, в което нищо не е такова, каквото изглежда. И когато Гамаш най-сетне разкрива истината, си задава въпроса дали тя не е поредната умело замаскирана лъжа… Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз Агата Кристи. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 151
Перейти на страницу:

— Като ренесансовите майстори, които работели със своите ученици.

— Нещо такова — отвърна уредничката. — Или по-скоро като Кристо и Жан-Клод. Рядко се среща двойка художници в такъв синхрон. Всъщност са доста добри. И както виждам, обожават картината ти.

Клара познаваше артистичния тандем и подозираше, че Норман и Полет едва ли биха използвали тъкмо тази дума.

— Кой е онзи човек? — посочи изискания мъж, застанал до Гамаш.

— Франсоа Мароа.

Клара се ококори и се огледа из залата. Защо нямаше стълпотворение от хора, които се борят да се доберат до изтъкнатия търговец на произведения на изкуството? Защо единствено Арман Гамаш, който дори не беше художник, разговаряше с мосю Мароа? Основната цел на вернисажите не бе да отпразнуват постиженията на твореца. А да се създават контакти. По-добър контакт от Франсоа Мароа не можеше да се намери. След миг Клара осъзна, че едва ли много хора в залата са наясно кой е онзи човек.

— Както знаеш, той почти не ходи на изложби, но му дадох един каталог и мнението му беше, че произведенията ти са невероятни.

— Наистина ли?

Дори да преведеше "невероятни" от езика на артистичните среди на нормален език, пак си беше комплимент.

— Франсоа познава всички хора с вкус и пари — изтъкна уредничката. — Това е истински успех. Ако той харесва платната ти, се смятай за уредена. — Загледа се внимателно и добави: — Не познавам мъжа, с когото разговаря. Навярно е професор по история на изкуството.

Преди Клара да поясни, че не е професор, видя как Мароа премества поглед от портрета към Арман Гамаш. На лицето му бе изписан потрес.

Художничката се запита какво ли е забелязал. И как да тълкува изражението му.

— А ето там — продължи уредничката, като насочи вниманието й към противоположния край на залата — е Андре Кастонге, който също е важна клечка.

Клара се извърна към познатата фигура от арт обществото на Квебек. Ако Франсоа Мароа беше сдържан и не се появяваше често на светски събития, то Андре Кастонге беше постоянното присъствие, éminence grise[16] на квебекското изкуство. Малко по-млад от Мароа, малко по-висок и малко по-едър, мосю Кастонге бе обграден от човешки пръстени. Най-вътрешният кръг бе съставен от критици, които пишеха за влиятелни вестници. Около тях кръжаха по-малко известни собственици на галерии и журналисти. Най-накрая, във външния кръг, се въртяха художниците.

Те бяха дребни планети, а Андре Кастонге беше слънцето.

— Нека те представя.

— Невероятно — отвърна Клара. В главата й преводът на "невероятно" звучеше съвсем другояче.

"О, merde!"

* * *

— Възможно ли е? — попита Франсоа Мароа и се взря въпросително в лицето на главен инспектор Гамаш.

Арман погледна по-възрастния мъж, усмихна се и кимна.

Мароа отново се обърна към портрета.

Шумотевицата в галерията бе почти оглушителна. Прииждаха още и още гости на вернисажа.

Но Франсоа Мароа виждаше само едно лице. Огорчената старица на стената. Която преливаше от неодобрение и отчаяние.

— Това е Мария, нали? — попита почти шепнешком.

Гамаш не беше сигурен дали арт дилърът говори на него, затова не каза нищо. Мароа бе съзрял онова, което малцина други виждаха.

Портретът, който бе нарисувала Клара, не показваше просто една озлобена бабичка. Всъщност художничката бе изобразила възрастната Дева Мария. Отритната от света, който се бе уморил от чудеса и не вярваше в тях. Свят, твърде зает да забележи един отместен камък. Свят, който се бе насочил към друг вид наслади.

Това бе Мария към края на дните си. Забравена. Самотна.

Отправила гневен поглед към залата, пълна с весели хора, които отпиваха от хубавото вино. И я подминаваха.

С изключение на Франсоа Мароа, който откъсна очи от картината и отново погледна към Гамаш.

— Какво е направила Клара? — попита тихо.

Арман Гамаш замълча за миг и събра мислите си, преди да отговори.

* * *

— Здрасти, тъпако. — Рут Зардо пъхна кокалестата си ръка под мишницата на Жан Ги Бовоар. — Казвай, как си.

Това беше заповед. Малцина бяха способни да пренебрегнат Рут. Но пък и възрастната поетеса питаше малцина как са.

— Добре съм.

— Глупости — сопна се Рут. — Изглеждаш ужасно. Слаб. Блед. Сбръчкан.

— Описваш себе си, дърта пияницо.

Рут Зардо се изкиска:

— Вярно е. Приличаш на злобна бабичка. И това не е комплимент, ако така ти се струва.

Бовоар се усмихна. Всъщност се радваше да я види. Вгледа се във високата жилеста старица, която се подпираше на бастуна си. Косата й бе бяла, рядка и подстригана толкова късо, че главата й напомняше на оголен череп. Което беше подходящо според Бовоар. Нищо в главата на Рут не оставаше скрито-покрито. Поетесата успяваше да потули само сърцето си.

вернуться

16

Сивият кардинал (фр.). — б. пр.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)