Игри на злото [bg]

С дясната си ръка мъжът отмести ластичния маншет на левия си ръкав, за да открие часовника.

— Минава и половина…

Ножът се заби в корема му с лекота, пронизвайки плътта, мускулите и пулсиращите органи. Острието се обърна нагоре, удари се в кост и се плъзна по нея. Рут бавно завъртя ножа, смилайки всичко по пътя му като с блендер. После ръката й опря в корема му и нямаше накъде повече да се движи.

Отново чувстваш допира до неговата плът, но сега ти определяш правилата.

Заля я радост от успеха и тя измъкна ножа от раната. Натискът и завъртането, необходими за преодоляването на съпротивата на плътта, я изпълниха със задоволство.

Гледаш нарастващата локва кръв и разбираш, че той вече не те контролира.

Краката на мъжа се огънаха и той притисна длан към раната. Кръвта бликна през разперените му пръсти. Той натисна по-силно. Погледна смаяно надолу, после вдигна очи към момичето, после пак ги сведе, сякаш не можеше да проумее връзката между присъствието й тук и раната от ножа.

Възвръщаш си контрола, съдбата си. Връщаш си светлината.

Мъжът запримигва бързо-бързо, за секунда погледът му се проясни и той застина неподвижно.

Всички сетива на Рут сякаш се включиха едновременно; камион прогърмя по пряката в отсрещния край на алеята. Звукът я блъсна като с чук. Стомахът й се преобърна, когато ноздрите й се изпълниха с тежкия металически мирис на кръвта. Кучето изскимтя, но не побягна.

Възвръщаш си контрола, съдбата си. Връщаш си светлината.

Рут замахна и отново заби ножа. Втората рана не беше толкова дълбока, но силата от удара й събори мъжа и той падна по гръб. Тилът му срещна цимента със зловещо тупване.