Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
На Върно отдавна му се пишеше. Името му беше в списъка от доста време, докато той обикаляше от град на град от жена на жена, живеейки от заплата до заплата. Ако не беше такъв жалък негодник, съществуването му може би щеше да има някаква стойност и ранната му кончина да бъде избегната. Беше подписал смъртната си присъда преди години, когато отправи физическа заплаха към човека, който се представяше като Бътлър.
А Дънуди просто се бе появил в неподходящ момент. Той не познаваше Бътлър и със сигурност не заслужаваше насилствена смърт. Косвена жертва, както казват военните, но на Бътлър това не му харесваше. Той не убиваше невинни хора. Строителният предприемач сигурно беше свестен човек със семейство и собствена фирма, може би дори ходеше на църква и играеше с внуците си.
Телефонът на Дънуди примигна и избръмча тихо в 19:02 ч. Обаждаше се някоя си Марша. Тя не остави съобщение на гласовата му поща. Изчака шест минути и звънна отново.
Бътлър допусна, че е жена му. Много тъжно, но той просто не беше способен на съчувствие и разкаяние.
Косвена жертва. За пръв път му се случваше, но се гордееше с начина, по който се беше справил.
Майк Дънуди беше престанал да пие още преди години, а петъчните му вечери по баровете вече бяха в историята. Марша не се тревожеше, че той може отново да се пропие, макар все още да пазеше жив спомен за времето, когато Майк обикаляше заведенията с приятелите си, които почти до един работеха в строителството. Беше го помолила за нещо съвсем конкретно, когато му се обади за последен път следобед: да се отбие в магазина за хранителни стоки и да купи спагети и пресен чесън. Дъщеря им щеше да дойде на вечеря и Марша се канеше да приготви паста. Майк трябваше да се прибере към шест, след като оставеше няколко чека в жилищния комплекс.
Десетина негови екипа строяха осем къщи, затова ежедневието му минаваше на телефона, тъй че, ако не отговореше, явно приказваше с някого. Но пропуснеше ли обаждане от жена си, след това незабавно й звънеше.
В 19:31 ч. Марша набра мобилния му телефон за трети път. Бътлър погледна дисплея и почти му дожаля за нея, но само за секунда.
Марша звънна на сина им и го помоли да се отбие на обекта и да потърси баща си.
Никой не се обади на Върно.
Бътлър пътуваше на север по второстепенни шосета — отдалечаваше се от крайбрежието. Жертвите трябва да бяха открити вече и полицията вероятно бе установила, че телефоните им са изчезнали. Време беше да се отърве от тях. Той мина през Нийли с население от 400 души. И преди беше идвал тук на разузнаване. В петък вечер беше отворено едно-единствено кафене в края на градчето. Пощата беше в другия край, а пред нея стърчеше синя пощенска кутия. Бътлър паркира пред малката сграда, запъти се към вратата, отвори я, влезе в тясното фоайе и видя стена от малки пощенски кутии под наем. Не забеляза камери нито отвън, нито вътре, затова излезе и небрежно пусна в старомодната синя кутия средно голям подплатен плик.
Дейл Блек беше шериф на окръг Харисън. Той тъкмо слагаше каишката на кучето за редовната им разходка из квартала, след като вечеря със съпругата си. Тя вече беше излязла отвън, чакаше го и проверяваше телефона си. Неговият звънна и той едва не изруга. Търсеше го диспечерката, а обаждане от нея в петък вечер едва ли щеше да му донесе добра новина.
След двайсет минути той зави и влезе в новия комплекс, където видя впечатляващ брой сини и червени лампи. Паркира и закрачи бързо към местопрестъплението. Заместник-шериф Манкузо го пресрещна на тротоара. Блек погледна пи капа и каза:
— Този е на Майк Дънуди.
— Да, по дяволите!
— Къде е той?
— Вътре. С още един.
— Мъртъв ли е?
— Да, черепът му е строшен. — Манкузо кимна към другия пикап от отсрещната страна на улицата. — Познаваш ли сина му Джоуи?
— Разбира се.
— Ето го там. Тръгнал да търси баща си, видял пикапа му, дошъл до къщата, но вратите били заключени. Извадил фенерче, надникнал през предния прозорец и видял двете тела на пода. Не се втурнал да влиза, а проявил здрав разум и ни се обадил.
— Сигурно е смазан.
— И още как.
Тръгнаха по алеята и подминаха другите ченгета и хората от спешните служби, които чакаха да си свършат работата.
— Изритах вратата на кухнята и влязох да погледна, но не съм пускал никой вътре.
— Браво на теб.
Двамата влязоха в къщата през кухнята и светнаха всички лампи. Спряха на прага на дневната и огледаха зловещата сцена. Двете безжизнени тела, проснати по очи, с окървавени глави насред тъмноалени локви, пръските бяла боя по камината и стената, съборената стълба.
— Пипал ли си нещо? — попита Блек.
— Нищо.
— Допускам, че това е Майк — кимна Блек към едното тяло.
— Да.
— А бояджията?
— Нямам представа кой е.
— Май има портфейл. Извади го.
В портфейла намериха шофьорска книжка от Мисисипи на името на някой си Лани Л. Върно с адрес в Гълфпорт. Шерифът и заместникът му оглеждаха мълчаливо местопрестъплението няколко минути, после Манкузо попита:
— Какво ти подсказва инстинктът?
— Питаш ме дали имам теория за случилото се?
— Нещо такова. Джоуи каза, че баща му приключвал седмицата и плащал на подизпълнителите.
Блек се почеса по брадичката и каза:
— Значи Върно е бил нападнат и някой, който явно му е имал зъб, е съборил стълбата му. Пукнал му е черепа, после го е довършил с въже. Майк се е появил в неподходящ момент и се е наложило да бъде неутрализиран. Две убийства. Първото — добре планирано и с мотив. Второто — непланирано и извършено, за да прикрие първото. Съгласен ли си?
— Не ми хрумва нищо друго.
— Повече от вероятно е убийствата да са дело на някой, който знае какво прави.
— Той си е носел въжето.
— Предлагам да се обадим на щатската полиция. Няма нужда да бързаме. Да обезопасим местопрестъплението и да оставим криминалистите да действат.
— Добра идея.
Бътлър никога не се връщаше на местопрестъплението. Беше чел безброй истории — някои измислени, други вероятно действителни — за убийци, които се връщат заради тръпката. Той никога не бе планирал подобно нещо, но сега моментът изведнъж му се стори подходящ. Не беше допуснал грешки. Никой нямаше представа кой е. Сивият му пикап приличаше на хиляди други в областта. Фалшивите му номера от Мисисипи изглеждаха напълно оригинални. Ако по някаква причина усетеше нещо заплашително, винаги можеше да се откаже и да напусне щата.