Списъкът на съдията

След събранието на служителите Лейси й изпрати имейл с въпроси. Петнайсет минути по-късно Садел влетя в кабинета й на инвалидния си стол с вкарана в носа кислородна тръбичка. И макар че гласът й беше напрегнат, дрезгав и понякога почти отчаян, обичаше да говори — понякога прекалено.

— Не ни е за пръв път — заяви тя. — Спомням си три случая през последните четиресет години, в които засегнатата страна е била прекалено уплашена, за да подаде жалба. Може би най-големият случай беше свързан със съдия в Тампа, който залитнал по кокаина. Станал изцяло зависим от наркотика и той се превърнал в истински проблем за него. Но заради поста му било трудно да си го набавя. — Садел замълча за секунда, за да вдиша кислород. — Както и да е, проблемите му намерили решение, когато в съда му като обвиняем се появил наркопласьор. Сближили се, издал му лека присъда и се свързал с шефа му, който работел с някакъв голям трафикант на дрога. След като си гарантирал постоянно снабдяване, съдията здравата затънал и положението се влошило още повече. Не можел да си върши работата, не можел да седи на съдийското място повече от петнайсет минути, без да обяви почивка, за да шмръкне набързо линия кокаин. Адвокатите шушукали, но както обикновено, никой не се оплаквал. Една съдебна репортерка наблюдавала внимателно ситуацията и била наясно с цялата мръсотия. Тя се свърза с нас — ужасена, разбира се, защото типовете в наркобандата били доста гадни. Накрая подаде анонимна жалба, а ние се заехме с призовките и всичко останало. Тя дори ни изпрати документи, разполагахме с предостатъчно доказателства. Канехме се да помолим за помощ и федералните, но съдията се оттегли доброволно, така че изобщо не му бяха повдигнати обвинения.

Лицето на Садел се разкриви, докато вдишваше още кислород.

— Какво стана с него?

— Самоуби се. Представиха го като случайна свръхдоза, но изглеждаше подозрително. Беше се натъпкал с кока. Може би си е отишъл така, както е искал.

— Кога беше това?

— Не съм сигурна за точната дата, но преди ти да започнеш работа тук.

— Какво се случи със съдебната репортерка?

— Нищо. Запазихме самоличността й в тайна и никой не разбра коя е. Така че, да, може да бъде направено.

— А другите два случая?

— Също анонимни. Не съм сигурна за пола на жалбоподателите, но мога да го науча. Доколкото си спомням, и двете жалби бяха отхвърлени след първоначалната преценка, така че явно обвиненията не са били подплатени с доказателства. — Нова пауза за кислородно зареждане. После Садел попита: — Твоят случай какъв е?

— Убийство.

— Еха, ще бъде забавно! Не помня такъв, освен онзи с казиното. Има ли основание?

— Не знам. В момента това е най-голямото предизвикателство — опитвам се да установя каква е истината.

— Обвинение в убийство към действащ съдия?

— Да. Може би.

— Харесва ми. Не се колебай да ме държиш в течение.

— Благодаря ти.

— За нищо.

Садел напълни с кислород своите осеяни с белези дробове, даде на заден и отбръмча с инвалидната си количка.