Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)
- Автор: Пигафета Антонио, Грюн Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Николова-Руж
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото пътешествие около Земята (Записки на очевидец за околосветското плаване на Магелан, 1519–1522 г. Подбрани и издадени от Роберт Грюн)». Краткое содержание книги:
По-скоро поет, отколкото мореплавател, Антонио Пигафета описва в екзотични багри новооткритите острови и морета, чудноватите обичаи на техните жители, драматични битки и изтощителни преходи през морската пустиня. Още по-ценни за нас са неговите непосредствени впечатления от най-великия мореплавател на всички времена Фернандо Магелан, който показа на света, че Земята е кръгла и че необятните простори съществуват, за да бъдат покорени.
Минахме покрай Кория и няколко села и стигнахме до Сан Лукар де Барамеда — един замък, който е принадлежал на херцог Медина-Сидония. От това пристанище, което се намира на 37° северна ширина и на 10 левги от скалистия нос Сан Висенсо, се излиза в океана. Разстоянието между Сан Лукар и Севиля е приблизително 17–20 левги.
Подир няколко дни адмиралът и другите капитани отидоха с лодки от Севиля до Сан Лукар. Натоварихме още запаси. Всяка сутрин слизахме на сушата в Сан Лукар, за да чуем литургията в църквата на светата Дева от Барамеда, а преди отплаването Магелан нареди целият екипаж да се изповяда.
Във вторник, 20 септември, потеглихме от Сан Лукар и открито море — плавахме в югозападна посока. Първата ни цел по този път бяха Канарските острови. През тези дни Магелан беше неизменно в добро настроение и който го видеше така, би могъл да повярва, че той не подозира какви опасности дебнат всички ни.
На 26 септември хвърлихме котва при Тенерифе, един от Канарските острови, разположен на 20° северна ширина. Тук останахме три дни, за да натоварим месо, вода и дърва. А след това, за да се снабдим с риба, се насочихме към друго пристанище на острова, което носи името Монте Росо. В това пристанище прекарахме два много приятни дни.
Ваше благородие, разказаха ни странни работи за един от тези острови: там никога не валял дъжд и нямало нито извор, нито река. За сметка на това пък, както ни уверяваха, на същия остров имало едно голямо дърво, по чиито листа непрестанно се стичала на капки приятна на вкус течност, която събирали в ров, изкопан в подножието на дървото. Оттук жителите на острова черпели вода за себе си, тук животните, както питомни, така и диви, утолявали жаждата си. Твърдяха също, че дървото било винаги обвито в гъста мъгла и аз предполагам, че именно от мъглата са се образували капките, които се стичали по листата.
В понеделник, 3 октомври, продължихме пътя си в южна посока. Отплавахме в открито море в полунощ. Напредвахме между Зелени нос и островите, наречени със същото име, разположени на 14°30’ северна ширина. След това много дни плавахме покрай брега на Гвинея, където се възвишава планина, наречена Сиера Леоне. През това време ни измъчваха ту неблагоприятни ветрове, ту пълно безветрие. А освен това ни преследва и дъжд чак до екватора. Дъждовният период продължи шестдесет дни и опроверга мнението, че земите между тропиците били ненаселени, защото тук никога не валяло.
При 14° северна ширина ни връхлетяха силни бури, които заедно с неблагоприятните течения и проливните дъждове забавиха нашето пътуване. Трябваше да свием ветрилата, да забавим хода на корабите и да дочакаме да настъпи по-добре време. Мнозина открито казваха, че биха предпочели да се приберат у дома.
При слънчеви и спокойни дни около нашите кораби кръжаха големи риби, наречени тибурони21. Тези риби имат по няколко реда остри, страшни зъби и ако някой човек има нещастието да се натъкне на тях в морето, разкъсват го на място. С желязна кука хванахме едно от тези чудовища. Големите обаче не стават за ядене, а и малките не струват много.
При много бурно време често виждахме светлините, които моряците често наричат Copro santo, или светихелмови огньове22. Те се появяваха в тъмни нощи на върха на голямата мачта и приличаха на ярък факел, който гореше два часа. За нас това бе голяма утеха по време на буря, ние приветствувахме този огън с радостни сълзи. Щом той изчезнеше, оставяше толкова силна светлина, която ослепяваше всички ни. Тогава ни се струваше, че загиваме, но в същия миг бурята утихваше.
Можехме да наблюдаваме и най-различни видове птици. Някои изглеждаха като че ли нямат задница, други като че ли бяха без крака. Женската на този последен вид споменати птици снася и мъти яйцата си на гърба на мъжката сред морето. Друг един вид, наречени кагазела, се хранят с нечистотиите на други птици и аз веднъж видях това със собствените си очи. Освен това наблюдавах и летящи риби.
21
Става дума за акули. Б.пр.
22
Светещи електрически разряди, появяващи се по върховете на предмети, които се издигат високо над земната или водната повърхност. Наблюдават се по време на бури и снежни виелици. Б.ред.