Искровете (Историко-географски очерк)
- Автор: Христофоров Асен Г.
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Искровете (Историко-географски очерк)». Краткое содержание книги:
Почти с хиляда години по-старо от Самоков е близкото село Продановци. В една тракийска могила край него е била намерена медна плоча от императорите Максимилиан и Максим, с която се разрешава на римски легионер да встъпи в брак с местна девойка. Малко по̀ на юг е село Доспей. Крепостта между Продановци и Доспей, наричана „градището“, навярно е била възстановена от император Юстиниан, обновил и самата Германия. Край баните се е намирал стар кастел или римски гарнизон, наречен Рулу. Тъкмо това странно име кара някои по-стари автори (Жеко Радев) да свързват днешното име на планината с римския кастел. Но Рила си остава свързана с траките.
От целебните бани край Сапарево трябва да произхожда и мраморната статуя на бога Асклепия, намерена през 1897 година във водите на Искъра, недалеч от Пасарел. Статуята е в естествена величина, с изпочупени крайници и глава. Надписът е на гръцки. От него личат само думите „кирия Асклепия“. Но самият надпис подсказва произхода на статуята. Тя навярно е била загубена при превоза поради някое наводнение и довлечена от водите на Искъра до Пасарел. А такива наводнения са били твърде чести. Така в една бележка към стара книга самоковецът Г. Митрович съобщава: „Да се знае кога се връща Искъро при Калково назад за нишан месец май 24 ден, 1850 лето сене“. С други думи, още преди стотина години Искър сам е посочил мястото, гдето е трябвало да се издигне стената на днешния язовир… Колкото до кирия Асклепия, бог на медицината и баща на Хигия, той е много по-стар. Трябва да отнесем статуята му към втория век. И това не е единственият спомен за него в нашите предели. Срещаме го и другаде. На една автономна медна пара̀ от първия век, сечена в древна Пауталия или днешния Кюстендил, е изрязана главата на същия бог Асклепия, докато на обратната страна личи змия, знак на целебни извори, и името на Пауталия. Днес тоя Асклепия се намира в подземията на Археологическия музей.
Но Пасарел, пък даже и Сапарево с близките Продановци и Доспей са все пак твърде отдалечени от Искровете. Какви исторически паметници се срещат в долината на Черни Искър? Никакви или почти никакви… Запитате ли стари искровци за подобни старини, те ще попремигат и хитро ще ви насочат към два големи заоблени камъни, странно прилични отдалеч на вкаменени волове в средата на малка поляна по плещите на Калбура. Воловете почиват от векове в тревистата поляна. Далече под тях, покрай самия Искър, се намира друг интересен камък с явни следи от острието на каменарско длето, а там никой искровец не е дълбал камъни… Случаен овчар ще ви посочи и трети камък в близката околност с ясни отпечатъци на кучи крак върху иначе съвсем равната плоскост. И толкоз! Човек неволно се пита дали шопите не го подлъгват.
Една друга загадка от камъни се крие в дъното на долината, близо до Вада. Там са натрупани на няколко места грамадни количества от чудно заоблени и почти еднакви по размер камъни и всяка от тия купчини съперничи по големина с прилична тракийска могила. Те едва ли са били струпани случайно в тоя ред. И сякаш да подсили загадката, друга поредица от камъни личи в землището на Урсуз-вада, заключено между началните потоци на Прави Искър и Джерман. Те явно са редени от човешка ръка. Дали не сочат пътя към езерата и не представлява ли днешната практика на туристите да маркират пътечките по голите ридове с възправени купчинки от камъни една несъзнателна заемка от времето, когато е бил нареден този старинен пътепоказател? Или пък камъните са били поставени с някаква друга, неизвестна цел!
Но ето и нещо по-съществено. Върху малък заоблен връх между реките Юрушка и Грековица с хубав изглед към долината и само на половина час път от почивните станции в Говедарци се намират останки от як дебел зид. След първите няколко метра той се скрива в земята, обрасла с хвойни, и вече не се показва. Искровци го наричат „Юрушкото градище“. Ала и реката, която протича западно от това заоблено връхче, също се казва Юрушка река и човек се чуди дали градището е дало името на реката или обратното е вярно. Защото градището може да е останало от една по-стара епоха. Затова нека да се позанимаем малко с юруците.