Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
От върха се открива забележителна гледка. Сидорчук включва камерата и я завърта надолу към червеникавата пустиня с пръснати самотни скали и гигантски уродливи кактуси. После — към редките дървета и храсти, растящи по стръмните склонове. После я насочва нагоре — към небето с извънредно наситен син цвят, в което неподвижно висят редки облаци със странни форми. Завърта я и към седналия потен Балабан, изтръскващ обувката си, и към стъпките, оставени от подметките им в червената пръст. Целият пейзаж трябва да се запише на диска.
— Къде казваш, че са снимали „Марсиански десант“? — пита той.
— Под другия склон някъде… — Балабан се рови в раницата си, вади картата — няколко небрежно сгънати принтирани листа. Вади и храна — две хлебчета, буркан с нещо мазно и бекон, загънат във вестник „Армадилски информатор“. На вестника стискат ръце президентът и финансистът-филантроп Дьорд Лукач. Някой от двамата е нанесъл на другия… какво? Визита е нанесъл, казва заглавието от другата гънка. Без да уточнява кой на кого.
Сидорчук също вади ядене — две колибарски пици18 и бутилка с минерална вода. Бутилката вече е почти празна. Добре че Балабан носи цяла полутуба. Двамата се нахвърлят върху манджата. Изгладнели са сериозно — вече шест часа вървят. Дискретен пукот от изправно работещи челюсти се разнася наоколо.
И хребетът, и околната пустиня са частна собственост. На компанията „Лисица на XXI век“19. Тук се снимат филми. Сидорчук и Балабан сутринта минаха покрай две бивши филмови площадки. Площадките ясно си личаха отдалеч — изровен пясък, стърчащи колове, отстрани варели с боклук. Компанията нещо я мързи да си рециклира природата.
През цялата екскурзия Сидорчук е като на тръни. Всеки момент очаква да долетят с хеликоптер охранителите на компанията. И да ги закарат закопчани при армадилския шериф — за минаване през частна собственост. На Балабан обаче не му е за пръв път да си прави разходки из филмовите владения. Тук той е, така да се каже, рецидивист. И още не са го хващали. Казва, че в нормалните паркове е прекалено голяма навалица, за да се ходи там. И е прав…
— …и така, за какво служи човекът в една корпорация? — Балабан умее да говори и с пълна уста. И го прави. При това периодично сменя туземския език с нормален, особено при по-засуканите термини. — Тъй наречените знания са вкарани в експертни системи и конструкти. Навсякъде подсказват машини, докладите се пишат от машини, изказванията пак машини ги транслират в зъркелите…
— Е, чак пък така не е! — възразява Сидорчук. — Повечето експертни системи са човеко-машинни. Значи без човек не може да се мине…
— Добре де, но какви са изискванията към човека в тези системи? В нашия Комитет на какво държат най-много? Правилно, на съвместимост с психостандартите. Човекът трябва да бъде контактен, да предразполага другите, да владее ролевите социални игри. Който ги владее най-добре, става началник. За знания не става дума, нали подсказват конструктите. Но ето, сега излязоха девайси с биологична обратна връзка, които тренират хората да се държат перфектно. Да се усмихват, да контролират гласа, да калибрират жестовете и прочие. БОВ-тренинг на поведението. Станиславски ряпа да яде…
— Кой е тоя Станиславски?
— Някакъв там имиджмейкър. И така, какво имаме? Едни девайси проверяват как други девайси са научили човека да се държи. Самият човек седи там заради едната щатна бройка. Защото конструктът не е материално отговорно лице. Трябва да има някой, който да опира пешкира при издънка. Тогава какво представлява човекът в корпоративната йерархия? Кое го катери нагоре? Едната гола воля за власт…
— Ти малко като Ницше почна. „Also spracht Balaban“20…
— Точно така. Корпоративно ницшеанство. Помисли: защо автоматизирането на умствения труд започва от ниските нива в йерархията, а не от високите? Логически би трябвало да е обратното — нали мисловният труд на началника се автоматизира много по-лесно от този на подчинения! Нали работата на началника е не да мисли, а да юрка. Да юрка онези надолу да мислят. Но тук става много смешно, понеже той не може да разбере дали онова, което му докладват долните, е информация или лъжа, дали е мисъл или идиотщина… Затова и тази страст към вкарване на подчинения интелект в машини: софтът, дори да подведе шефа понякога, няма зла умисъл, няма користни мотиви. За разлика от човека. Но в крайна сметка началникът е отново придатък към интелигентния софт…
18
(прев.) „Pizza Hut“.
19
(прев.) „XXI Century Fox“ (филмова компания)
20
(нем.) „Тъй рече Балабан“.