Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
Сидорчук се включва в групичката на социолозите. Те не говорят за работа. На коктейл изобщо човек е прието да се забавлява. И да се отпусне. Всички трескаво се правят на отпуснати. Нали поведенските характеристики трябва да се снемат в отпуснато състояние. „Коктейлът като изпитателен полигон за личния състав“, бестселър от Дан Смит. Сидорчук неволно си спомни как го поучаваше вторият му баща — бивш шлосер, преквалифициран в унтерпсихолог15: „Човешкият материал, сине, трябва да се подгонва“… Колегите говорят за разни неутрални неща. Най-вече за мобилници, компютри и друга маркова електроника. Балабан нарича този жанр „свободен преразказ на специализирана реклама“. Обсъждат падането на цените на невроинтерфейсите. И вдигането на хонорарите на хирурзите, които ги инсталират. И цените на самолетните билети в страни от четвърти-пети функционален тип. Постепенно разговорът се зацикля около отпуските. Изреждат се курорти от различни краища на света и с различен брой нули в цените. Всички се съгласяват, че е добре да се ходи на почивка. Дори, казва някой, е нужно да се ходи на почивка. Задължително е, казва трети, да се ходи на почивка… В главата на Сидорчук незнайно откъде се пръква странен израз: „всеобща курортна повинност“. И друг, по-дълъг: „…отбива курортния си дълг във ваканционно селище номер не се чете…“ С известно усилие на волята успява да озапти вредните мисли.
Психоложката Барбара Уест привлича погледа на Сидорчук с яркото си червено костюмче. Всъщност не само неговия, а и на повечето мъже в залата. И не толкова костюмчето, а по-скоро неговото съдържание. Преди няколко месеца Сидорчук активно се домогваше до това съдържание. Безнадеждна работа е тая обаче — да сваляш психоложка… Захваща той разговор, подкован по всички правила, и още не стигнал до средата, а тя го гледа и мълви: „НЛП- рефрейминг16 от второ поколение, «Как да съгласим партньора», страница сто и осма, пример пети.“ Завеса, край на действието. Както каза Балабан — на краставичарка краставици продаваш, гражданино Сидорчук… Повторни опити за спечелване на сърцето/душата не беше правил. В Армадильо Сити юридическите нрави са такива, че могат да ти лепнат обвинение в посегателство за едното посягане, да не говорим за подбарване… А Барбара сериозно му действа на хипоталамусите. Не че е някаква красавица, но има нещо в движенията, в мимиката… Психотехника от трето поколение може би? Сидорчук е решил, че сексапилът й е специално трениран. Може би дори с БОВ-девайс. Щом има за усмивката, може да се направи и за сексапила, ако се вярва на Балабан…
Времето тече, купонът също. Сидорчук се усмихва и подмята кухи реплики чисто рефлекторно, следвайки вътрешния си поведенски автоцензор. Вече почти целият отдел е налице. Ето го и Макилрой, дълъг, посивял и елегантен, заедно с другия заместник-шеф — Харис, офицера за вътрешна свръзка, шишкав и също елегантен. Приемат поздравления с широки театрални жестове. Няма го само… кой? Шефът. И Балабан. Интересно. Балабан е един от малкото хора в отдела, на чиито особености всички гледат през пръсти. Дори шефът, дори мениджърът по кадрите и дори психоложката Барбара Уест. А значи — дори поведенският софт на „Оракул“. Ако въобще досега са изпитвали Балабан в коктейлно-полигонни условия… Може би тази вечер се скатава от софта? Не, за неявяване без уважителна причина софтът ще му начисли черни точки чак до сливиците… Но Балабан е от неподгонения човешки материал, съвсем определено. Други такива като него Комитетът държи само в креативния отдел. Но там поне е ясно защо. Творческите личности, казва науката психология, са ярко изразени индивидуалности. Затова и там ги подбират едни такива… индивидуалности. Балабан казва, че в древна Гърция това понятие са го означавали с думата „идиот“. Ярко изразени идиоти, точно такива са криейтърите. Изисква го характерът на дейността им. Но самият Балабан не е чак такъв. Пък и той е всичко на всичко програмист. Е ли това неговото творческа професия?… Зависи. Някои задачи са съвсем рутинни, но други са абсолютно, да извиняват дамите, евристични…
15
унтерпсихолог — специалист по психология на унтерсъзнанието (т.е. подсъзнанието).
16
рефрейминг (англ. reframing) — психотехника от арсенала на невролингвистичното програмиране (НЛП); служи за манипулиране на рамките на мислене и възприятие.