Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

…На стената срещу Асанович светят два огромни екрана. На единия е застинал в очакване очилат азиатец на име Шимомура. Експерт от източния отдел на Комитета. От втория екран гледа непознато лице, кръгло, гладко, лъскаво и неизразително. Типичен федерален бюрократ, някакъв инспектиращ от Хуманитарния департамент. Хумдепът обича да инспектира — откритите доклади, кой знае защо. Макар че всички знаят — отживелица са тези доклади. Ритуал, останал още от безмашинния интелект. Само ядат работното време. Но за лош късмет на Сидорчук баш на неговия доклад се натресе инспектиращ. Така и не му запомни името, макар че онзи го каза няколко пъти… Другите два екрана пустеят. Макар че Сидорчук специално настоя във видеоконференцията да се включи Сингх от полето. Интелигентът обеща, че непременно ще е на линия. Но го няма никакъв…

— …ключовият момент е — Сидорчук продължава механично да повтаря течащия в зъркелите текст, — че контентът е прекаран през автоматичен преводач до стандартен английски. След което конструктът се сравнява със стандартна английска база. Това по принцип не се препоръчва от никоя теория. И въобще е в разрез със СТЛО23. Но за този език няма разработени машинни семантични бази. Такива са обстоятелствата. И изобщо ако имаше туземна база, нямаше да съществува проблемът, който решавам…

„…и нямаше да съм нужен в качеството на теоретик.“ Това, естествено, Сидорчук не го казва на глас. Но все пак си го помисля. Строго погледнато, това са камъни в градината на хумтех-компаниите — нали те правят лингвистичен софтуер. Но за малките езици това е икономически неизгодно. Семантичните бази се изграждат бавно, трябват маса специалисти. И ако обхватът е прекалено малък, а брутният продукт на калпак — още по-малък…

— …очевидно има проблем с преводимостта. Софтуерът, който съм използвал, на територията се счита уж за най-добър. Но има явна културна пропаст, несъвместимост, която се вижда дори от макропараметрите…

— Защо пропаст? Сидорчук, тази твоята… територия не е ли все пак културно европейска? — пита Харис, без въобще да е искал думата.

— Европейска е. — Текстът в зъркелите на Сидорчук мигом се сменя. Нектопът24 престроява изложението съобразно зададените въпроси. — Но е от четвърти-пети функционален тип. Има си цял куп особености…

На стената отсреща на Сидорчук виси графика. Стил — класически. Гол старец с дълга брада стои пред черна дъска с показалка в ръка. Обяснява нещо на групата изкопаеми рептилии пред него. Рептилиите го зяпат хипнотизиращо. Такъв значи доклад. Само дето отдалеч не се вижда названието…

— …аномално високата размерност на модела донякъде може да се обясни с несъвършения превод. Облаците от смисъл на понятията не съвпадат. Нещо, което за тях е езиков шаблон, на нас ни изглежда като счупване на шаблона…

— Но речникът би трябвало да се справя с това — възразява хумтешкият офицер Бярнесен, също без да е искал думата. — Чия разработка е той?

— На някаква местна фирма. „Исирма“. И реално не се справя със сложни облаци от смисъл, макар че уж би трябвало. Синонимната база е остаряла. Може би затова компютърът отчита такава висока концентрация на оксиморони — три и половина пъти над нормалната. В никоя стабилна култура няма такова нещо, освен може би в зен-будизма, но той пък се отличава по други параметри… Но най-важният резултат от изследването въобще не може да се обясни с превода. Какъв е този резултат? Ако се направи разслояване на ЛСИ-данните във времето, ще се види, че до един момент асоциираната размерност е една, а после отчетливо тръгва да расте. Пак тогава почва да расте и концентрацията на оксиморони. Изглежда сякаш в този момент езикът започва бързо да се променя, шаблоните се разпадат…