Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Аха! — Сидорчук се сеща каква е работата. За хакер явно се мисли Балабан. Но ей сега ще му бъде натрит носа. — Ако обществото е спонтанен компютър и неговият програмист е Бог, за хакера остава да е… дявол! Така ли излиза?
— Е, чак пък дявол. По-скоро свръхчовек. Стоящ отвъд интерфейсите, предписани от който там ги предписва.
— Ти пак до Ницше стигна.
— И какво от това? Разделение между разработчици и простолюдие е имало винаги. В църквата имаме пастири и паство, стадо. След това — партиен апарат и също стадо. Сега имаме хуманитарни технолози и охлос, тоест пак стадо. Но винаги има и хора, които преодоляват това разделение! Независимо дали им викат еретици, дисиденти или хакери… В обществото съществува аналог на капака, под който охлосът уж не бива да бърника. Но хакерите бърникат!
— А защо не бива?
— Защото културата е софтуер от особен род. Тя реално работи само ако механизмите й са скрити от охлоса. Само ако хората не я поставят под съмнение. Нали когато поставяш нещо под съмнение, ти се освобождаваш от него. А ако много хора изведнъж се освободят от интерфейсите на обществото, могат да го докарат почти до катастрофа. Аз това впрочем съм го виждал на едно място…
Силен поривист вятър се появява изневиделица. Разкопчаното яке на Балабан се издува като платно. Червен пясък се набива в лицата, скрипти между зъбите. Сидорчук свива очи, пази ги с ръка. На Балабан му е по-лесно, понеже е с очила. Обикновени, слънчеви, а не зъркели с растер.
Каньонът вече е близо и двамата се насочват към него. Балабан твърди, че там растат диви фикуси. Сидорчук специално си е взел голяма консервна кутия, за да пресади някой.
— …Хакерът — надвиква вятъра Балабан — подлага всичко на съмнение. Той нахитрява, той е циничен. Той е асоциалният елемент. Камъчето, дето обръща каруцата на хуманитарните работи…
Още няколко десетки метра — и двамата хлътват в каньона. Свирещият вятър остава някъде горе. Стръмна пътека се спуска между скалите към мътния поток на дъното. Там долу наистина се зеленеят някакви растения. Но отдалеч не им личи да са диви фикуси.
— Балабане! — сменя темата Сидорчук. — Измисли ли нещо по оня доклад?
— Кой, за болните мозъци?
— Да.
— Как да ти кажа. Онзи юнак спокойно може да е прав. Теоретично в мозъка може да се програмира друго изчислително устройство — агоричен процесор или каквото е там. Но има два мно-о-ого неясни въпроса. Първо — как са програмирани пациентите? Те не са подлагани на явна хипноза. Иначе щяха да кажат на психиатрите. Остава да са обалъчвани… тоест облъчвани, без да знаят, по случаен начин или масово. С нещо от типа на двайсет и петия кадър на телевизора може би… Тук има много неизвестни. Но има друг, още по-сложен момент. Ако наистина някой ги е програмирал, без те да знаят, как програмистът ще си получи резултатите от изчисленията? Той ги е пуснал да смятат нещо смислено. Нещо, което му е нужно. Или би трябвало да е така. Но той не е свързан с тях. И да предположим, че някой от програмираните си реши задачата. Как ще съобщи това на програмиста?
— Може би има програмиран и някакъв начин за връзка. Например — да се прати резултата на еди-кой си е-адрес. Дори… знаеш ли? Може да се свързват в неосъзнат режим! Сомнамбулично. Стават нощем, сядат на компютъра и докладват. Или, ако имат невроинтерфейс, може директно през него да се свързват!
— Ако е за въпрос… Ако е за въпрос, през невроинтерфейса може и да са били програмирани. Да! Обаче Сингх не споменава пациентите да са имали присадени куплунзи. Освен това мисля, че ако имаха, някой от психиатрите щеше да заподозре. Или във всеки случай оня, как беше, физик ли, интелигент ли… да, той трябваше да заподозре, че ония са хакнати през неврокуплунга.
— Нищо подобно няма казано в доклада.
— Затова мисля, че са нямали невроинтерфейси. Но по-добре питай допълнително вашия резидент.
— Направо сега ще го потърся — Сидорчук посяга към джоба на раницата, където държи мобилника.
— Чакай! — спира го Балабан. — Не оттук. Охраната може да ни засече по сигнала на мобилника. Те имат разни подслушвачки.
Сидорчук оставя апарата.
— Добре. Значи какво остава за крайна хипотеза?
— Тия мозъци някой ги е програмирал. Но как ще си издърпа резултатите от тях — не знам и това е. Ако трябва да им се следят всички разговори и е-пощи, става много сложно.
— Защо, по принцип може. Туземната администрация ще съдейства.
— Добре, може. С две думи — трябва да се продължи разследването.
— А на Асанович какво да докладвам?