Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
— Но и двете ръце работят със софтуер и методи на хумтешките компании! — вика Сидорчук. — Излиза…
— Излиза какво?
— Че всъщност всичкото го вършат конструктите на „GL“ и „Оракул“. Стандарти, контент-анализ, текст, шаблони, езиково инженерство — всичко вече е машинно. Значи не Комитетът проверява какво е свършила Програмата, а едни софтове проверяват какво са свършили други!
— Хм-м-м… Поумняваш — мълви замислен Балабан. — Но въпросът е друг. Да оставим хумтеха, да говорим за хората. Да опишем породата, как се справя с несгодата… — Балабан се хили. — Значи има едни такива, пъплят по света като мравки и не знаят за хумтеха. Тоест знаят, но не се замислят, че са всъщност терминали към неговите сървъри и конструкти. Че мислите им са рожби на „GL“ и „Оракул“. Значи това е простолюдието. Охлос-бохлосът. Но има и други. Фондацията „Лукач“, хумтех-компаниите… Те са нещо като програмисти.
— Аха. Значи все пак бащицата Лукач е бог?
— Е, чак пък бог. Временно изпълняващ длъжността херувим — може. Но нещо повече — едва ли. Ти сам го каза: в Комитета умственият труд е машинен. Лукач е само юридическо лице. Собственик. И прибира добавената, така да се каже, стойност. Аз бих казал така: хумтех-компаниите програмират хумтех-софтуера, а той програмира надолу всички. Или по-точно — не всички.
— Защо не всички?
— Така. Сега ще ти кажа най-важното. Кое прави охлоса охлос? Простият човек е елементарна единица в спонтанния компютър, но кое го прави такъв елементарен? Първо — това, че не вижда по-далеч от носа си. И второ — това, че не може да изменя правилата за комуникация с другите. Системата се състои от елементи и интерфейси за комуникация. Тоест от непрозрачности. Елементът вижда входовете и изходите, но нищо зад тях. И се съвместява с интерфейсите, понеже друго не може да си представи. Така е при всички спонтанни компютри. Неврона да вземем: той само предава импулси, бори се за калиеви и натриеви йони, търси къде да си набута аксона, ей такива неща. А мозъкът като цяло играе например шах. Дори още по-страшно: ако единиците почнат да разбират как върви системата, системата може да спре да работи! Защото единиците ще се изхитрят да я манипулират по недокументирани начини, с инсайдерски21 трикове…
— Получава се нещо като обектно програмиране. Там е казано: всеки обект да работи с другите само през техните интерфейси. Структурите трябва да бъдат капсулирани. А не всеки обект безразборно да бъзика всички данни.
— Горе-долу така е. Единицата в спонтанния компютър трябва да следва правилата без да мисли нито за тях, нито за компютъра като цяло… Обаче! Човек е твърде сложна единица. И може да проникне отвъд интерфейсите на системата. Ето ти пример. Психобота на „Оракул“ нали го знаеш? Дето мери степента на дружелюбност на усмивките и разни други такива? Е, охлосът тренира усмивки за пред софта. Съвместява се с интерфейса. Защото не знае какво става вътре, зад капака на оракулския девайс. Ако знаеше, просто можеше да го хакне. Например да инсталира демон, който да коригира данните за психопрофила, когато девайсът ги праща към базовата машина…
— Ти да не си го… таковал? — Сидорчук веднага изпада в подозрения. При това далеч не безпочвени.
— Ех, елементе… — въздъхва Балабан като доктор пред безнадежден пациент. Но се хили. Значи пациентът не е съвсем безнадежден. — Това само за пример го дадох. Да ти покажа, че светът се състои от капаци, които хората си поставят едни на други. Едни слагат капака, за да не могат други да надзъртат зад него. Или по-точно го слагат уж с блага цел, да улесняват живота на другите. Нали капакът, интерфейсът, опростява работата, достъпа до това зад него. Вместо да разбира как работи девайсът, юзерът22 се учи да натиска копчетата. И си остава ограничен дотам… Програмистите са тези, които създават девайса и слагат капака. И правят всичко възможно юзерът да не надзърта под капака! Включително забранявайки със закон разглобяването на девайса, има и такива случаи, особено в хумтеха… На програмистите това им е занаятът, от това печелят. Впрочем те също са ограничени по своему — от разделението на труда. Всеки е разбирател само на своя участък. И корпоративната служба за сигурност го бие по главата, ако проявява нездрав интерес към чуждите участъци… Но има и още едни хора, които са си поставили цел да станат разбиратели за неща, дето въобще не са им работа. Които бърникат навсякъде и се учат на всичко. Тях обикновено ги наричат хакери…
21
инсайдер (insider) — „вътрешен човек“ в дадена фирма или организация.
22
юзер (user) — потребител.