Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))

Междувременно Асанович и Балабан пълнят чашите за трети път. С вик „Еврика!“ шефът се втурва към едноименната сътрудничка. Също като Архимед покрай ваната, само че не гол. Галантно се дуе, целува ръка на дамата. Вика Балабан, за да ги запознае. Балабан също се дуе, макар недотам галантно. Асанович вече има проблеми с равновесието. Балабан разказва истории. За плужеците, които изяли на плажа три германки. После за гълъбите, дето лежали по гръб. За смока, който говорел влашки. За глиганите-диверсанти, които изплували от морето с шнорхели и плавници. За коня, който качили в самосвал и му ударили на подковите по една точкова заварка за ламарината на легена… Разказва ги на туземски — за Асанович, но превежда и на човешки. За колегите. Които се смеят учтиво и неразбиращо. Барбара Уест наблюдава заинтересовано двете бройки неподгонен човешки материал. Професионално ги зяпа, психично. Само дето не си записва диагнози в тефтера. Асанович пък зяпа поред ту Барбара Уест, ту Еврика. Непрофесионално и непсихично, но също не записва нищо никъде. Изразително си гледа часовника — явно му доскучава тук. Бута Балабан и му вика: „Балабане, хайде да те водя по курви!“ „Къде ги видя?“ — озърта се Балабан по следите на шефския поглед. „Не бе, не тук, във веселия квартал ще те водя!“ „Чакай, началник, да те отчете софтът. А и реч още не си произнесъл…“ Асанович се плесва по челото, вади от джоба лист, върти го пред себе си в различни посоки, докато ориентира буквите. Но защо не си пусне речта на зъркелите?… А, да, на коктейл е прието да не се слагат зъркели. Противоречи на паркетните нрави и добрия тон… Асанович вдига ръка, изкашля се и в настъпилата тишина почва словото си с нелепото обръщение „Съратници!“. Нататък благодари на всички за усърдната работа и вярната служба. Напомня за предизвикателствата на новата епоха в контекста на текущото обръщение към нацията на финансиста- филантроп Дьорд Лукач. И накрая съобщава благата вест. Отделът-близнак, тоест „Четвърти-пети функционален тип“ към Програмата „Лукач“, е бил попилян от критика на заседанието на борда на фондацията. И подлото му ръководство най-накрая щяло да бъде сменено. Тази вест предизвиква у сътрудниците взрив от неподправено ликуване. Асанович използва това, за да завърши със също нелепия призив „Ура, другари!“. След което енергично маха за довиждане към персонала и заедно с Балабан напуска коктейла.