Страсти по госпожица Пондероза
- Автор: Прайър Лили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Страсти по госпожица Пондероза». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-6944/strasti-po-gospozhica-ponderoza...
Докато тя стоеше там, на светлината на лампата и гледаше към него от балкона, въздухът, който ги заобикаляше, беше топъл и мек като кадифе, въпреки че бе едва краят на април, а песента изпълваше всяко свободно пространство във вселената с невероятната си красота. Това бе единственото, което Аркадио Карнабучи бе способен да направи, за да спре да плаче. Той, разбира се, можеше да плаче по-късно. Сега трябваше да пее. Сега да пее, а след това — е, после какво би имало значение? Затова той продължи да пее, желаеше я, умоляваше я да го обича на свой ред. Гласът му я любеше, в това нямаше съмнение. Възпроизвеждаше контрастиращи пасажи в ларгето3 и алегрето, въздигащо се кресчендо, последвано от най-нежното декресчендо, което сякаш увисваше във въздуха като перо, по време на което възхитените слушатели не се досещаха дори да дишат.
На балкона Фернанда Пондероза чакаше, леко трепереше, въпреки че не бе студено. Накрая тя пристъпи напред и разтвори плътните си устни. Дали нямаше да запее заедно с него?
— Синьор — рече тя тихо, въпреки че беше вбесена, — моля ви да спрете да пеете?
Ала Аркадио Карнабучи не беше в състояние да спре. Сякаш не бе чул думите й, тъй като собственият му глас изпълваше изцяло слуха му. Затова продължи да пее. И докато го правеше, той целуна върховете на огромните си пръсти, пръсти, които не съответстваха по размер на останалата част от хилавото му тяло, пръсти, които накараха Фернанда Пондероза да потръпне и дори втвърдиха сърцето й към него повече от всичко друго. Ала Аркадио Карнабучи не би могъл да знае, че пръстите му вече заковаха ковчега му в сърцето на Фернанда Пондероза, а той разперваше обидните символи, сякаш разпръскваше целувките си като листа от тъмночервена роза върху нея.
Тя му отговори, като се оттегли вътре. Сърцето на Аркадио Карнабучи подскочи в напрегнатите му гърди. Дали нямаше да слезе долу при него, да обгърне пръстите му със своите, които бяха обсипани с бижута, и да му признае любовта си към него? Прималя му, едва не припадна.
Вместо това тя се появи наново с кофа с вода и я изля върху Аркадио Карнабучи. Каква трагедия, че от всички хора наоколо тя единствено не се трогна от песента. Никога не бе разбирала музиката.
Внезапно настъпилата тишина падна като завеса след представление, което никой не искаше да свърши. Фернанда Пондероза се върна в стаята и затръшна капаците на прозорците. Вьпреки че Аркадио Карнабучи усети влага на главата си, бе временно заслепен от водата, която влезе в очите му, и осъзна, че дрехите му са се измокрили, той изобщо не съзнаваше какво е станало. Не такъв изход очакваше той. С течение на времето започна да го обзема безпокойство — че някак си я е обидил. Бавно, видимо снишил се наполовина от предишния си ръст, Аркадио Карнабучи измина крадешком краткото разстояние до дома си.
Аз го последвах под прикритието на сенките, а сърцето ми едва не се пръсна от непоносимата жестокост на света.
Втора част
ПОНИКВАНЕ
Първа глава
Накрая, изтощена до крайност от възбуда и отчаяние, се отказах да чакам Аркадио Карнабучи пред къщата да излезе и да ме пожелае. Всичките му мисли бяха насочени към непознатата. Аз се намирах в безнадеждна ситуация. Той никога нямаше да ме забележи.
Повлякох бедните си малки копитца по пътя към града и шреминах през портата на дома на Кончета Крочета с повече нещастие в сърцето си, отколкото то бе в състояние да понесе. За моя изненада и смущение открих районната медицинска сестра да крачи изнервено напред-назад в двора с фенер в ръка.
— Къде беше? — попита ме тя и хвърли седлото на гърба ми. — Може би трябва да последвам съвета на Районната Здравна служба и да си взема мотопед. Белинда Фонди е започнала да ражда. Трябва да побързаме.
Въпреки изтощението ми позволих Кончета Крочета да ме яхне, стиснала чантата с медицинските си принадлежности, и поехме към дома на Фонди. С всяка стъпка чувствах, че оставям малки петна след себе си на пътя: пастет от разбитото ми сърце, който щеше да бъде безмилостно подритван от нечии други крака. Господарката ми продължаваше да ме упреква за късните ми похождения и изрази намерението си да ме върже в конюшнята с въже. Ала никакво въже нямаше да ме раздели от мъжа на живота ми.
Тъмното небе сякаш се огъваше под тежестта на набъбналата луна. Звездите проблясваха над нас, а високо в небесния свод още се носеше отслабващото ехо от песента на Аркадио Карнабучи.
Тъй като бяхме закъснели, по времето, когато стигнахме стопанството на Фонди, раждането бе много напреднало. Кончета Крочета едва изми ръцете си до лактите в легена, нахлузи колосаната бяла престилка и извади инструментите си, когато бебето, Серафино, дойде на бял свят. Докато Кончета Крочета го къпеше, тя отбеляза с професионален медицински интерес малките дефекти на плешките му, по един от двете страни. Брадавици. Или поне така изглеждаха.
3
По-бавно от анданте (муз.). — Бел.прев.