Страсти по госпожица Пондероза
- Автор: Прайър Лили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Страсти по госпожица Пондероза». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-6944/strasti-po-gospozhica-ponderoza...
Когато свършех работата си за деня и не очаквах нощно повикване, понякога в потайна доба през нощта излизах от обора си и отивах тихо до къщата на Аркадио Карнабучи, за да го наблюдавам през прозореца. Всъщност не надзъртах. Исках само да го видя. Не можех да понеса мисълта, че ще мине един ден, без да нахраня гладните си очи с него. После топлата светлина от свещта вътре разтопяваше сърцето ми и аз си представях как съм се сгушила удобно вътре при него, както в сънищата ми.
Ала извън моите сияйни фантазии наоколо бе студено. Знаех, че той не ме забелязва. Дори не мисли за мен. И това правеше моето отчаяние по-кисело от лимоните. А външно, така си беше, имах вида на муле, но вътрешно не би ли могъл той да си каже, че съм красива жена със стройни крака и лъскава кестенява коса? А и как би могъл Аркадио Карнабучи да забележи това, след като, ако ме погледнеше, щеше да види само прашна сива козина, вече опърпана и малко проядени от молци, петниста уста, дъх на овес, пожълтели зъби и широки ноздри на муле? Това бе моето нещастие. Моят кръст, който трябваше да нося. А сега, когато тази бляскава непозната дойде сред нас, истинска жена, какъв шанс бих могла да имам?
И така, нашата малка процесия следваше по стъпките Фернанда Пондероза чак до къщата на Касторини. Той вървеше в крачка с нея, десен, ляв и пак десен крак, и се опитваше да бъде колкото е възможно по-близо до нея. Аз правех същото, следвайки него.
Не след дълго пристигнахме. Вратата се отвори и къщата я погълна. Малко по-късно в една от горните стаи се появи светлина, в онази с балкона, която се процеждаше през процепите на капаците. Нощта бе ясна, имаше пълнолуние, добро предзнаменование за влюбените, а небето бе осеяно с хиляди малки звездици, ярки светове, отдалечени на милиони километри, някои от които по това време вече бяха прекратили съществуванието си. Стори ми се, че това е най-романтичната нощ, сътворена някога.
На светлината на луната и звездите Аркадио Карнабучи видя на двора стая, пълна с мебели. Стори му се странно мебелите да бъдат оставени отвън при наличието на онези крадци Нелино във Фолпоне, които щяха да отмъкнат всичко, което не беше заковано или пазено от зло куче.
Въпреки това той се възползва от шезлонга и погледна към прозореца, където беше неговата възлюбена. Изпълнен с щастие, си мислеше как розовият плюш беше докоснал нейното дупе, а сега докосваше неговото. После, под влияние на луната и звездите и пеенето на нощните птици, бухалите и прилепите и бръмбарите жътвари, полевките и тритоните Аркадио Карнабучи се сети какво трябва да направи. Можеше да попее. Да попее на Фернанда Пондероза и така да оповести любовта си към нея по най-добрия начин, на който бе способен.
Треперещ, той не можеше да повярва, че това му се случва. Знаеше, че тук, тази вечер, ще се твори история. Останалата част от живота му зависеше от песента, която щеше да се възпламени на устните му. Обектът на цял един живот трескави сънища беше тук, сега, и той искаше да се наслади на момента, последния горчиво-сладък момент на самота и раздиращо сърцето желание, което сега беше толкова близко до осъществяването, преди да освободят пълната сила на тяхната споделена и красива съдба. След като бе чакал толкова дълго, минута, може би две, това в много отношения беше задоволяване на собствените желания и страсти, но Аркадио Карнабучи реши, че не може да си го позволи.
С очи, които не се откъсваха от проблясващите звезди далече в нощното небе, той се приближи към фасадата на къщата и застана под балкона с прецизността на оперен певец на сцена. Бавно пое дълбоко дъх, после преднамерено облиза устните си и от тях се изляха най-чистите ноти, които се възнесоха до небесния свод и накараха хората по тези места да въздишат и плачат от непоносимата им красота. Сякаш целият свят изведнъж замлъкна и звукът бе подет от лекия бриз и отнесен на огромни разстояния.
Високо в планината отшелникът Недо се възбуди от съзерцанието на песента на Аркадио Карнабучи и с възторжено изражение на лицето наистина повярва, че е открил просветлението. Наблизо приятелите на Недо, кафявите мечки, излязоха от хралупите си и започнаха да танцуват на ритъма на музиката, която падаше от звездите. В подножието на хълмовете пастирите стояха в изумление сред стадата и новородените агънца и се питаха дали красивата песен не възвестява Второто пришествие и напразно търсеха на изток звезда, която да ги поведе. В кръг около стадата се прокрадваха вълци, на които им течаха лигите при вида на толкопа много нежни агънца, но те бяха така поразени от красотата на песента, че изоставиха всички мисли за ядене и също възвисиха гласовете си до небето.