Страсти по госпожица Пондероза

Накрая все пак се събуди и изпита огромно облекчение, че това са били само сънища. Ами Силвана — и тя ли беше само сън? Или Фернанда Пондероза наистина бе видяла призрака на сестра си през нощта?

Докато лежеше и размишляваше, осъзна, че един вътрешен глас я кара да стане, поне за малко, а тя винаги се вслушваше в тези гласове. Тъй като бе свободен дух, отиде там, накъдето я поведоха виденията й, подчинявайки се на волята на времето и приливите, а също и на бриза, който й сочеше нова посока.

Макар да бе с богата фантазия, Фернанда Пондероза също така бе и практична. Даде си сметка, че след като бе изминала целия този път, трябваше да се опита да се помири със Силвана. Знаеше, че ако не го направи, сигурно ще продължи да бъде преследвана от разкаянието. Фернанда Пондероза знаеше също, че фамилният бизнес може да й е от полза. По време на пътуванията си тя бе натрупала опит с различни професии, а работата в месарницата щеше да е по-лесна от много други неща, които бе правила. Надяваше се, че това ще умилостиви Силвана и ще я запознае с живота на сестра й. Накрая, тъй като не усещаше засега да я привлича някое друго място, реши, че тук е точно толкова добре, колкото и някъде другаде.

Затова тя стана от леглото, дръпна пердетата и отвори капаците. Установи, че слънцето вече е изгряло, и от прозореца тя се наслади на красотата на околността: срещу нея се простираше равнината, цялата й площ се разделяше грижливо на оградени с плет участъци, засети с пшеница, ръж и ечемик. Редове здрави лозови насаждения се опираха рамо о рамо, в нивите млади слънчогледи кимаха с лениво отпуснатите си глави, а моравите бяха покрити със свежа, ментово зелена трева.

Долу, под прозореца, мебелите бяха покрити с капки роса. Паяците бяха започнали вече работния си ден и предяха проблясващи струни от предмет на предмет, все едно опасваха коледно дърво с лампички. Язовец се бе настанил в сандъка, гълъби гнездяха в косата на богинята Афродита, около чийто постамент бяха попадали парчета мрамор във формата на сълзи.

Фернанда Пондероза освободи семейството костенурки под голямото дърво от едната страна на къщата. Маймуната Оскар седеше в клоните и наблюдаваше как тя дотътри статуята на богинята в средата на двора, а после намъкна останалото в къщата. То представляваше еклектична смесица, която успя да се намърда между покритите с прах вещи на сестра й и зет й. Тя не си направи труда да подрежда. Знаеше, че няма да остане кой знае колко дълго, за да си струва усилието.

Когато приключи, излезе, за да открие Мария Календа, която живееше в една от постройките в далечния край на имота, близо до свинските кочини. Мария Календа всячески избягваше къщата, защото знаеше, че е обитавана от призраци. Виденията на Пердита Касторини, отдавна починалата майка на Примо и Фиделио, предизвикваха чудовищни подутини по тялото й и тя трябваше да се маже с чудодеен мехлем, преди да си легне. Другите призраци причиняваха различни симптоми, а в сегашната криза тя просто нямаше време за алергични реакции.