Страсти по госпожица Пондероза
- Автор: Прайър Лили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Страсти по госпожица Пондероза». Краткое содержание книги:
Източник: http://book.store.bg/c/p-p/m-515/id-6944/strasti-po-gospozhica-ponderoza...
Въпреки че всъщност беше тъмно, той я разгледа. Не можа да види кой знае какво, но хареса звука от стъпалата й по асфалта. Искаше да легне на пътя и да целува местата, по които бе стъпвала, но нямаше време. Тя се движеше бързо и той с мъка я настигаше, но поддържаше достатъчна дистанция, за да не я изплаши. Въпреки че искаше да й се представи незабавно, беше благодарен на възможността да се запознае с нея тайно.
Докато бързаше по пътя, проследявайки я, той се наслаждаваше на мисълта, че вдишва същия въздух, който тя току-що бе издишала. Беше циркулирал в съвършените й дробове, беше преминал през възхитителните й устни или ноздри и после влизаше в него. Колко прекрасно. Той дишаше дълбоко, за да се възползва максимално от тази връзка помежду им, въпреки че това можеше да предизвика пристьп на астмата, която тровеше живота му.
Пета глава
Когато Фернанда Пондероза каза всичко, каквото беше запланувала, тя се изправи и протегна стройните си крака. Коленете я боляха. След като ги разтърка, бе обзета от чувството, че я наблюдават. Глупости, разсъдително заключи тя.
„Боиш се от призраци ли, Фернанда Пондероза?“, самоиронизира се тя.
Докато Фернанда Пондероза се връщаше към къщата на сестра си и Аркадио Карнабучи я следваше, аз, на свой ред, вървях след него. Не можех да устоя. Където беше той, там трябваше да съм и аз.
По някакъв начин Аркадио Карнабучи и неговите любовни плодове разстроиха деликатното равновесие на природата в района и аз бях една от първите жертви. Да, аз, Джезабел, мулето на районната здравна служба, се влюбих в този мъж. Въпреки че беше странен и незначителен в очите на хората, за мен той беше Бог.
Преди миналия вторник не му обръщах никакво внимание. Бях го виждала, разбира се, да се грижи за маслиновата си горичка, в полето и в града по време на моите дежурства, но никога не го бях забелязвала като мъж. Ала тази нощ бях сполетяна от трескави сънища, които ме лишиха от сили и подкосиха краката ми. Горящите му очи ми обещаваха страст, каквато никога не бях срещала сред себеподобните си. Докосването на ръката му по козината ми беше като изгарящо клеймо. Стана ми топло, чувствах се некомфортно, влажна и мека. Двамата бродехме из пролетната трева. Пиехме от един и същ кристален ручей, край чиито брегове той притисна малките си устни към меките падини на моите. По-късно, когато лежахме в неудобното легло в къщата му, той целуваше моите изящни издутини, гъдел, който изпращаше пулсации по четирите ми крака, които се сливаха в искри в отдавна заспалите пластове на моите сланини. Любихме се един друг през дългите, бавни часове на тази знойна нощ, а когато дойде утринта, аз бях негова и само негова.
Когато отворих очи, събудена грубо от Кончета Крочета, която носеше моя овес, бях изтощена и натежала и покрита с бялата пяна на потта, което я накара да измери температурата ми. Не можах да изям закуската си заради пеперудите, които пърхаха в стомаха ми, хиляди, малки, с много бледожълти крила.
От този миг бях обзета от страст, по-голяма от самата мен. Отново бях муленце. Започнах да усещам аромата на розите навсякъде, където отивах. Бях скоклива, лекомислена, развълнувана без конкретна причина; ставаше ми ту топло, ту студено, треперех, потях се, не можех да ям, не можех да спя. Живеех само за да го видя и многократно минавах покрай къщата му, което, изглежда, остана незабелязано за медицинската сестра, която обичайно бе погълната от мислите си, само за да го зърна, от което пулсът ми започваше да препуска бясно, а сърцето ми се разтуптяваше.
Дългите ми уши долавяха музика във вятъра, който шумолеше в пшеничното поле. Във въздишките на гълъбите. В шепота на нощта. Ала най-много харесвах пеенето на Аркадио Карнабучи, тъй като гласът му можеше да очарова листата на дърветата, скалите в планината, реката, която препускаше през нея.