Кървава музика [Blood Music - bg]

— Знаеш ли, никога не оставам до сутринта — заговори го тя. — Събуждам се към четири, вземам такси и оставям приятелчето да си спи доволно. Но с теб се забавлявахме чак до пет и аз… просто не ми се тръгваше. Направо ме съсипа.

Той кимна и омете последното петънце великолепно изпържен жълтък с препечената филийка. Пет пари не даваше с колко мъже е спала преди него. Не бяха никак малко, съдейки по откровенията й.

През целия си досегашен живот Върджил можеше да се похвали само с три победи на нежния фронт. Първата беше на седемнадесет и се дължеше най-вече на невероятен късмет, а последната бе само преди година. От нея още носеше прясна рана в душата си.

— Звучи ужасно, нали? — продължи тя. — Искам да кажа, моите признания за любовници и таксита. — Тя не откъсваше поглед от него. — С теб го получих шест пъти.

— Радвам се.

— Ти на колко си години?

— На трийсет и две.

— А се държиш като тинейджър — в леглото, имам пред вид. Много си издръжлив.

В интерес на истината, като тинейджър не беше се справял толкова добре.

— На теб хареса ли ти?

Той остави вилицата, вдигна глава и я погледна замислено. Да ли му беше харесало — определено.

— Да. Кога ще го направим пак?

— Знаеш ли защо те избрах в тълпата? — попита го тя. Почти не беше докоснала закуската си.

— Не.

— Защото знаех, че си технар. Никога не съм се чукала… искам да кажа, не съм правила любов, с технар. Върджил. Така се казваш, нали? Върджил Улам.

— Юлам — поправи я той.

— Но щях да започна по-скоро, ако знаех… — рече тя усмихнато. Зъбите й бяха бели и равни, но кой знае защо тази гледка по-скоро го подразни.

— Благодаря ти. Не мога да говоря… от името на всички нас. На тях. Текитата, де. Които и да са.

— Знаеш ли, ти си страхотно сладурче — усмивката изчезна, заменена от сериозно изражение. — Повече от сладурче. Честно, Върджил. Никога не бях се чукала така. Трябва ли да ходиш на работа днес?

— Не. Работя, когато реша.

— Чудесно. Свърши ли със закуската?

Още три пъти до обед. Направо не можеше да повярва.

Когато си тръгваше, Кандис имаше изморен вид.

— Чувствам се, сякаш съм тренирала цяла година за петобоя — оплака се тя на вратата. — Искаш ли да дойда довечера? — Имаше леко обезпокоен вид. — Искам да кажа — да си побъбрим? Нещо не ми се мисли за любов. Боя се, че заради теб мензиса ми дойде по-рано.

— Но, моля ти се — той се пресегна и я потупа успокояващо по рамото. — Няма нищо. — Тя го погали по бузата и излезе. Върджил поклати смаяно глава.