Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Виждаш ли облака? — попита Моряка и щракна два ключа за да активира тримерно изображение на излъчващ слабо сияние облак междузвезден прах. — Започва на около парсек от Теразейн, обхваща целия район на Канфор и достига чак зад Пинайпс.

— Това е много грубо приближение на действителното състояние на нещата, Моряко — възрази Лейн след бегъл поглед към картата. — Дявол да го вземе, този облак изобщо не достига до Канфор. Погледни тук… макар да минава точно покрай Алфард, няма никакви сведения за засичане на твоя Звездопрах в този район.

— А кой може да каже какви точно са навиците му, Лейн? — контрира Моряка. — Единственото, което със сигурност ми е известно е, че всички сигнали за срещи са максимум на парсек от облака и по правило много по-наблизо.

— Дори ако си прав — започна Лейн, — нещо, което съм склонен да допусна само заради този спор, става дума за един огромен облак. Не биха стигнали и… десет живота, за да се кръстоса макар и една трета от него. Не забравяй, че когато летим със субсветлинни скорости, уредите ни са почти толкова безполезни, колкото са нашите очи. Не е възможно да го претърсиш старателно, дори ако разполагаше с капитан, който е склонен да ти го позволи.

— Това, което говориш изобщо не е необходимо — прекъсна го Моряка. — Гледайки от мястото, където се намираш, придвижването на това същество винаги е било отдясно наляво. От друга страна, Пинайпс не е много далече от края на облака, така че изглежда логично да предположим, че то се намира някъде между Пинайпс и…

— Какво те кара да мислиш, че не се е върнало обратно? — попита Лейн, усещайки, че противно на желанието му започва да се заинтересова. — Това същество се навърта тук вече от много време, може би дори по-дълго, отколкото съществува човешката цивилизация. На мен ми се струва, че за толкова време то е добило доста добра представа за очертанията на неговото пасбище. Защо, в такъв случай, ще обикаля по границите му?

— Не, не — поклати глава старецът. — Той е подвластен на навиците си, Лейн. И понеже няма естествени врагове, може да прави каквото му се прииска. Не разбираш ли, че всичко във Вселената е елемент от някаква система, която става възможна само защото хаосът има възможност да действа в такива необятни мащаби? Така че той ще се храни до края на облака, а после ще се върне.

— Ако съществува, и ако яде междузвезден прах — отбеляза Лейн.

— О, той съществува, със същата сигурност, с която знаем, че Сатаната седи на трона си в ада — зави Моряка.

— Чуй ме сега, Моряко — предупреди го Лейн. — Предстои ни да останем затворени един до друг в продължение на петдесет до шейсет дни. Ще очаквам да проявиш малко разнообразие в избора на теми за разговор и имай предвид, че ако не ми угодиш на този каприз, двамата с теб отиваме в камерата за хипносън.