![Създания от светлина и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Създания от светлина и мрак [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Създания от светлина и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво искате да кажете?
— Че мъжът не е мъртъв, а само поопушен.
— Грешите, господине. Нашето представление е почтено.
— Въпреки това казвам, че той е жив и отново ще се движи за ваше забавление.
— Сигурно сте някой от хаховците.
— Само един скромен магьосник — отговаря Врамин и стъпва в кръга.
Мадрак го следва. Врамин вдига бастунчето си и прави загадъчен жест. То пламва със зеленикава светлина, която отскача напред и пада върху ковчега.
— Долмин, излез! — изрича Врамин. Публиката се стълпява напред. Врамин и Мадрак се отдръпват до стената на палатката. Малкият човек понечва да тръгне след тях, но е объркан от някакво почукване от вътрешността на ковчега.
— Братко, по-добре е да изчезваме — казва Врамин и разделя плата с накрайника на бастунчето си.
Капакът на ковчега леко се повдига в мига, когато те минават през стената във външния свят.
Зад тях остава друг, по-различен шум. В него са смесени писъци и викове: „Измама!“, „Върнете ни парите!“ и „Гледай го този!“
— „Какви глупци са мъртвите“ — казва зеленият човек, който е един от малцината живи същества, които могат да сложат кавички на това място и да знаят защо.
Той идва, спускайки се от небето на гърба на огромен звяр от излъскан до блясък метал. Този звяр има осем крака, а копитата му са диаманти. Тялото му е дълго колкото два коня. Вратът му има дължината на тялото, а главата му е на китайски демон-куче от злато. Лъчи от синя светлина излизат от ноздрите му, а опашката му е от три антени. Той пресича чернотата, която лежи между звездите, и механичните му крака се движат бавно. Но всяка направена стъпка, когато минава от небитие в небитие, го отнася на два пъти по-голямо разстояние от предишната. За всяка крачка му трябва толкова време, колкото и за тази преди нея. Слънца припламват, отпадат назад, примигват. Той прекосява материята на твърди тела, пресича пъкли и пронизва мъглявини, като се носи все по-бързо и по-бързо през звездопадната виелица в гората на нощта. Говори се, че ако побяга достатъчно за загрявка, би могъл да заобиколи цялата вселена само с един разкрач. А никой не знае какво би могло да се случи, ако продължи след това.
Неговият ездач някога е бил човек. Именно него наричат Стоманения Генерал. Той не е облечен и не носи доспехи; това е тялото му. Заличил е почти всичките си човешки белези по време на пътуването и сега се взира право напред покрай люспите, прилични на дъбови листа с бронзов цвят, които покриват от страни врата на язденото от него животно. С върховете на пръстите на лявата си ръка той държи четири юзди всяка от които има дебелината на копринена нишка. На малкия му пръст се вижда пръстен от щавена човешка плът, тъй като не би почувствал метални бижута, а те само щяха да вдигат шум. Някога плътта бе негова или поне го обвиваше по едно време, и то много отдавна.
Където и да отива, той винаги носи със себе си едно сгъваемо петструнно банджо, поставено в кутия близо до мястото, където обичайно стои сърцето му. Когато засвирва с него, той става нещо като Орфей с отрицателна величина и мъжете го следват в Ада.
Той е също така един от неколцината майстори на темпоралната фуга в цялата вселена. Говори се, че никой мъж не може да го залови, освен ако той не позволи.
Язденото от него животно някога е било кон.
Вгледайте се в света на Блис с неговия цвят, и смях, и ветрове. Разглеждайте сега света на Блис като Мегра от Калган.
Мегра е медицинска сестра от 73-и Център по акушерство в Калган и за нея светът е бебета. Блис разполага с около десет милиарда жители, които дишат един в друг и непрекъснато се появяват все нови и нови, докато съвсем малко си тръгват. Повредените се ремонтират. Детската смъртност отсъства. Плачът на новороденото и смехът на неговите създатели са най-често чуваните звуци на Блис.
Мегра от Калган разглежда Блис през кобалтовооцветените си очи и дълги руси ресници. Тънките кичури на светлата й коса я гъделичкат по голите рамене, а два втвърдени филиза от нея се кръстосват в средата на нейното чело. Носът й е малък, устата е мъничко синьо цвете, а брадичката й е толкова незначителна, че не си струва да се говори за нея. Тя носи сребърна препаска на гърдите, златен колан и къса сребърна пола. Висока е някъде около пет фута и от нея се разнася аромат на цветя. Носи златен медалион, който се загрява на гърдите й, когато мъжете покажат пред нея някакъв предмет, който събужда еротични мисли.
Мегра чака деветдесет и три дни, за да влезе на панаира. Списъкът на чакащите е дълъг поради факта, че мястото на панаира, събрало всички цветове, аромати и движения, е едно от съвсем малкото подобни открити пространства, останали на Блис. Само четиринайсет града има на Блис, но те покриват четирите континента от море до море с цвят на каймак, заравят се дълбоко под земята и се извисяват високо в небето. Части от тях се простират и под моретата. В действителност всички са свързани с някои от останалите, създавайки по този начин континентални развъдници на Цивилизация; но тъй като съществуват четиринайсет отделни градски правителства с ясно очертани пълномощия, прието е да се казва, че на Блис има четиринайсет града. Градът на Мегра е Калган, където тя се грижи за живота, който надава вик и е нов, а от време на време и за живота, който надава вик и е стар, но винаги е във всички цветове и всички форми. Тъй като моделът на гена може да се конструира така, че да задоволи специалните желания на родителите, както и да претърпи хирургична намеса за смяна на оплодената клетка, тя е принудена да вижда раждането на какво ли не, а и често го прави. Тъй като бяха старомодни, единственото желание на родителите на Мегра беше една кукла с кобалтови очи срещу силата на дузина или почти толкова мъже, за да може детето им да се грижи само за себе си в живота.