Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Явно, че те не са се отнасяли сериозно с нея, защото са имали възможност да направят известни сравнения. Доскоро повечето от тях са се срещали в прочутия парижки салон на Манон Ролан, съпруга на члена на Жирондата, министъра на вътрешните работи Ролан дьо ла Платие. Манон Ролан разбирала от политика, философия и революционна етика. Те са я слушали и са се учели от нея. По-късно монтанярите я екзекутирали и нейният съпруг се самоубил от отчаяние. За жирондистите Манон Ролан е личност, докато Шарлота Корде — оперетна героиня.
Според мълвата, госпожица Корде била влюбена в привлекателния жирондист от Марсилия, депутата Барбару и не е изпускала в Кан нито една възможност да слуша благоговейно неговите пламенни речи и да бъде близо до него. Непосредствено преди заминаването си за Париж тя се сбогувала с него в сградата на кметството, след това тръгнала към дилижанса, съпроводена от стария си паж.
Някои смятат, че Шарлота Корде е заминала за Париж с препоръчително писмо, което уж е трябвало да улесни достъпа й до Марат. Едва ли обаче би могъл да и го даде жирондистът Барбару.
При пътуването си до Париж тя наистина е имала препоръка от Барбару, но не във връзка с нейния плам за атентата, а за съвсем други незначителни въпроси. Депутатът Барбару препоръчал на госпожица Корде своя колега Дюнер, който е трябвало да й помогне при осигуряването на някои семейни документи за приятелката на Шарлота, монахиня в един манастир. Депутатът Дюпер наистина й помогнал. Шарлота получила от Министерството на вътрешните работи документите, но не успяла да ги предаде. Вече нямала възможност.
На девети юли Шарлота се качва в дилижанса, на единадесети урежда документите на монахинята, разхожда се из парижките улици, слуша какво се говори там, опитва се да си изясни нещата, държи се спокойно и неочебийно, храни се и нощува в страноприемницата „Оберж дьо ла Провиданс“.
Ако дотогава не е била взела все още окончателно решение, в петък Шарлота стига до последната фаза на своите размишления. В събота около осем часа е вече близо до „Пале Роял“, влиза в ножарски магазин и си избира дълъг остър нож. Навярно вече е разбрала, че не ще може да нападне Марат в сградата на Конвента пред очите на всички, тъй като бил тежко болен и не излизал от дома си. Затова Шарлота решава да проникне в спалнята му. От „Пале Роял“ отива пеш до „Плас дьо ла Виктоар“. Там взема файтон и нарежда на кочияша: — Карайте на улица „Л’Екол дьо Медсин“! На номер четиридесет и четири живее гражданинът Марат. Там ще спрете!
Жан-Пол Марат влиза в страниците на енциклопедията като „приятел на народа“ (такова е и наименованието на издавания от него вестник), като една от най-известните личности на Френската революция, представител на якобинците и победител над жирондистите, журналист и лекар, социолог и политик, физик, теоретик и практик на революцията. А през лятото на 1793 г. той е окаян и болен човек. Жан-Пол Марат е великан, повален от отвратителна болест, страда жестоко, но не се предава. Седи у дома си в чугунена вана, пълна с вода, и се мъчи да не обръща внимание на физическото си състояние.
Жан-Пол Марат е истински революционер. Страданията му са в резултат на напрегнатия живот. В Лондон той прекарва остра нервна криза, а през 1782 г. тежка болест го приковава на легло. Но каква е всъщност тази болест, която не позволява на дейния политик да излиза от дома си?
От собствените му думи можем да открием признаци, които поразително напомнят епилепсия. Той получавал припадъци, съпроводени от гърчове, повтарящи се често и редовно, та дори и твърде прогресивният за тогавашното време начин на лечение с електрошок не му помогнал. Той станал нервен, докачлив, просто преуморен болен човек, който рядко се чувствувал добре, незнаейки кога ще получи следващия припадък. Постоянната несигурност, животът във влажни, тъмни и временни убежища, без да се храни редовно и без да може да спазва елементарна лична хигиена, дават своя отпечатък.
Такова е началото на историята на неговата болест. По-късно болките се увеличават: силно главоболие, може би възпалителен процес, дори частична апоплексия, ляватата половина на тялото му остава за кратко време неподвижна. Дни и месеци Марат трескаво работи до изтощение. Здравословното му състояние се влошава. След това се появява най-неприятната, макар и на пръв поглед не най-опасна болест. Това досадно и неприятно заболяване, за което е неудобно да се говори в обществото, угнетява човека, свикнал да определя хода на събитията.